НАГЛОСТ: Кмет – лихвар щави наред, докато Ловеч и околните села тънат в боклук

Петков, който цял живот е бил един най-обикновен и безскрупулен лихвар, сега е показа истинското си лице, а жителите на Ловеч и околните села пък са напълно безпомощни срещу този безобразник. По думите на хора от региона, никога досега селата не са тънели в толкова много неизвозен боклук.

Това е така, защото градоначалникът – лихвар е уволнил работещите досега в сметопочистването роми, като на тяхно място е назначил други роми, които обаче са му длъжници във фирмата му за бързи кредити.

Проблемът идва от факта, че последните въобще не се появяват на работа, тъй като Страцимир Петков предварително е събрал банковите им карти и сам тегли заплатите им, които пък плаща с общински пари. Казусът е толкова скандален, че предстои държавата да се намеси в него, тъй като кметът – схемаджия не дава никакви признаци за вразумяване на своето безочие.

Всъщност абсурдите и бездействието на кмета Страцимир Петков поставят под риск здравето на гражданите и околната среда в община Ловеч.

Регионалното депо за неопасни отпадъци, което обслужва общините Ловеч, Летница и Угърчин, се намира в изключително тревожно, близко до предаварийно състояние. Въпреки многократните сигнали и официални констатации на РИОСВ – Плевен, кметът на Община Ловеч и общинското ръководство продължават да демонстрират забавяне, частични мерки и липса на решителни действия.

Клетка №3 – първата изградена клетка на депото, въведена в експлоатация на 16 май 2011 г. – е проектирана с капацитет от 323 414 тона битови отпадъци. Според официални данни на РИОСВ – Плевен към 31 август 2025 г. в нея вече са депонирани 384 300,78 тона. Това означава, че проектният капацитет е превишен с 60 885,22 тона. Реалните изчисления от своя страна пък показват, че клетката е била реално запълнена още около средата на 2022 година.

Въпреки това обаче депонирането продължава и през юни 2026 г. без прекъсване.

Кметът Страцимир Петков заяви през ноември 2025 г., че по обем има разрешение за увеличение до 427 000 тона и към онзи момент количеството е било около 371 000 тона. Това твърдение обаче не отменя факта, че по проектни параметри и според РИОСВ клетката отдавна работи извън проектните си възможности.

Сериозни инженерни и екологични рискове от препълването

Препълването на депото не е просто административен проблем. Всяка клетка се проектира с конкретни инженерни параметри – допустима височина, натоварване, дренажна система, газоотвеждане, изолационни слоеве и механична устойчивост.

При превишаване на капацитета тези параметри се нарушават системно и възникват сериозни рискове:

• Свличане на отпадъчната маса;
• Разрушаване на дренажните системи;
• Пробив на изолационната мембрана;
• Изтичане на инфилтрат в почвите и подземните води;
• Замърсяване на околната среда;
• Риск за здравето на хората в региона.

Инфилтратът, който се образува от просмукването на дъждовни води през отпадъците, съдържа тежки метали, амоняк, органични замърсители и бактерии. При компрометиране на изолацията той може да достигне до почвата и водоизточниците, създавайки дългосрочни екологични проблеми.

РИОСВ – Плевен многократно е констатирала, че ретензионният басейн за инфилтрат често е без свободен обем и се прибягва до временни мерки като чували с пясък.

Инспекцията също така е установила още и неправомерно депониране на едро габаритни отпадъци (дивани, перални и др.), което допълнително ускорява запълването и нарушава технологичния режим.

Нарушение на българското и европейското законодателство

Ситуацията е още по-тревожна на фона на законовите изисквания. Съгласно чл. 31 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), до 31 декември 2025 г. минимум 55% от битовите отпадъци трябва да бъдат подготвяни за повторна употреба и рециклиране.

Това означава, че през 2026 г. на депо следва да отиват не повече от 45% от генерираните отпадъци.

Към юни 2026 г. на регионалното депо все още няма изградена и работеща сепарираща инсталация.

Отпадъците продължават да се депонират практически на 100%, което поставя сериозни въпроси относно спазването на закона и екологичните ангажименти на общината.

Това представлява пряко нарушение на:

• Закона за управление на отпадъците (ЗУО) – особеночл. 31;
• Закона за опазване на околната среда (ЗООС);
• Директива 1999/31/ЕО на Съвета на Европейския съюз относно депонирането на отпадъци.

РИОСВ – Плевен е издала актове за административни нарушения на Община Ловеч за неспазване на комплексното разрешително и е дала конкретни предписания: ремонт на компактор и спиране на приемането на едрогабаритни отпадъци, почистване на канавки, ефективно управление на инфилтрата и други.

При неизпълнение е заплашено принудително спиране на експлоатацията на Клетка №3.

Липса на стратегия и ефективни действия от кмета

Вместо ясни решения и навременни действия, обществото вижда поредица от неуспешни опити за осигуряване на финансиране за нова клетка и липса на реална стратегия за управление на отпадъците.

Една обществена поръчка за изграждане на сепарираща инсталация на стойност над 7,7 млн. лв. е била прекратена лично от кмета Страцимир Петков.

Общината планира доизграждане на Клетка №2, като са необходими допълнително около 4,2 млн. лв.

Общинският съвет е одобрил поемане на дългосрочен дълг за целта. Налични са и значителни средства от отчисления по ЗУО (чл. 60 и 64) – близо 8 млн. лв. в сметката на Община Ловеч. Въпреки това реалният напредък по изграждането на сепарираща и компостираща инсталация остава бавен.

Гражданите на Ловеч и региона продължават да подават жалби за неприятни миризми и потенциално замърсяване, но прозрачността от страна на общината остава недостатъчна.

Няма публичен ясен график с конкретни срокове за затваряне на препълнената Клетка №3 и въвеждане в експлоатация на съвременни съоръжения за разделно третиране на отпадъците.

Тук, накрая, трябва да отбележим и още един факт. А той е, че кметът отваря специално за свои фирми въпросното депо всяка събота. Последното е добре известно за всички, а онези които не вярват, лесно могат да го проверят.

Заключение

Случаят е типичен за родната реалност, тъй като отново опира до демонстрация на скандално безхаберие и наглост от страна на кмета Петков.

Проблемът с регионалното депо за неопасни отпадъци вече не е само инфраструктурен. Той се превръща във въпрос на законност, обществено здраве, екологична сигурност и политическа отговорност към гражданите на Ловеч, Летница и Угърчин.

Гражданите заслужават пълна прозрачност, конкретен план за действие с ясни срокове и гаранции, че рискът за тяхното здраве и околната среда няма да бъде пренебрегван повече. Вместо това обаче те получават единствено личните планове и интереси на един лихвар попаднал по случайност на кметския пост.

В този смисъл е крайно време кметът Страцимир Петков и Общинският съвет да преминат от частични мерки и тежко безхаберие, прекратени поръчки и обещания към реални, видими и спешни решения.

Продължаващото бездействие носи не само екологични рискове, но и скандално подкопава доверието на обществото в местната власт.

Обществото очаква отговорност и действие – сега. Ако не, то тогава държавата спешно трябва да се намеси, за да постави на място поредния самозабравил се роден кмет.