Нахлуването и окупирането на остров Харг е глупава идея, която ще доведе до касапница

Защо нахлуването и окупирането на остров Харг е глупава идея

Остров Харг не е място, което можеш просто да щурмуваш, да забиеш знаме и да задържиш. Това е малък коралов израстък, приблизително 8 км дълъг и 5–6 км широк, с обща площ около 25 км², разположен само на 25 км от иранското крайбрежие и на 45–50 км от планините Загрос. Тази изключителна близост го превръща в кошмар.

Под повърхността се намира обширна мрежа от укрепени тунели, изкопани на дълбочина 20–40 метра в коралов варовик. В твърд гранит експлозиите изпращат ударни вълни надалеч, напуквайки всичко.

В порест варовик обаче енергията от взрива бързо се разсейва, като смачква собствените пори на скалата около точката на удара и така защитава по-дълбоките укрепления. Сателитни снимки от последното десетилетие, показващи разширяване на военноморската база и терминалите, разкриват бетонни заводи и доставки на кварц и фини агрегати — ясни признаци за изливане на високоякостен бетон за тези бункери.

Островът е силно миниран, охраняван от войски в подземни позиции, наблюдаван от огневи точки в планините и заобиколен от стотици ирански съдове, въоръжени с ракети. Иранските осколъчни бойни глави, като тези на дроновете Shahed-131 и 136, разпръскват между 3000 и 7000 предварително оформени волфрамови фрагмента — смъртоносни за небронирани войски.

Всеки гарнизон, натъпкан на толкова малък остров, би бил подложен на вълна след вълна от ракети и дронове всеки ден. Оцеляването би струвало ужасяващо скъпо.

Иранските защитници биха останали в безопасност в тунелите с десетки изходи, разпръснати из острова. Стотици войници, много от които специални части, познаващи всеки ъгъл на терена, биха могли да издържат дни или седмици, организирайки засади като тези, наблюдавани в Газа.

Атакуващите войски почти няма да имат безопасно укритие. Единствената значима инфраструктура са съоръженията за рафиниране и съхранение на петрол, а изходите на тунелите и укрепленията почти сигурно достигат до или се намират близо до тях.

Трудно е да си представим специални части с ограничени или никакви доставки да водят бой сред резервоари с гориво и тръбопроводи. Това не е бой, това е безумие.

Няма сигурен маршрут за снабдяване по море, а въздушното пространство би било ожесточено оспорвано, което прави въздушното снабдяване изключително опасно. Дори доставките да достигнат, няма къде безопасно да бъдат съхранявани или защитени извън зоните на рафинериите.

Да предположим, че десант по въздух по някакъв начин успее. Освен стотиците ирански специални части в тунелите, заплахите бързо ще се натрупат:

По море

Иран разполага с над 800 бързоходни атакуващи лодки (класове Ashura, Seraj и Ra’ad), оборудвани с 107-милиметрови ракетни установки в пакети от 12 тръби. Само 80 от тях могат да изстрелят 960 ракети в един залп срещу малкия остров, много от които с осколъчни бойни глави Fajr-1 с обсег 8–12 км.

Някои лодки от клас Zulfiqar носят по два контейнера за балистични ракети Fath-360 (обсег 120 км), заредени с касетъчни боеприпаси и противоживотински волфрамови елементи. Най-малко 30–40 такива лодки вероятно имат тази конфигурация.

Лодки от клас Tondar с 23-милиметрови оръдия могат да обстрелват острова през нощта — Иран все още използва около 10 такива.

Дори при повредени по-големи военни кораби, Иран поддържа поне 25 по-малки, добре въоръжени патрулни съда в действие.

От континента

Иран може да нанася удари с поне пет типа балистични ракети с обсег 85–200 км. Системи като Ababil и Fath-360 изстрелват залпове от 6–8 ракети, често с касетъчни боеприпаси срещу жива сила и волфрамови фрагменти.

Тежки ракети като Zelzal-1 и Zelzal-2 с обсег 150–200 км и бойни глави от 600 кг вече получават системи за насочване, достигайки точност около 50 м CEP.

По въздух

Иран разполага с над 10 модела камикадзе и ударни дронове със съвременни дневни и нощни сензори. Те могат да нанасят многократни удари, като пускат бомби по няколко пъти на ден, включително модели като GAZA.

Десант може и да е възможен при огромно въздушно и морско превъзходство, но реалното задържане на острова би било невъзможно. В най-добрия случай по време на боевете ще бъде унищожена голяма част от петролната инфраструктура. В действителност това най-вероятно би се превърнало в касапница.

Why Invading and Occupying Kharg Island Is a Stupid Idea

Kharg Island isn’t a place you can just storm, plant a flag, and hold. It’s a tiny coral outcrop, roughly 8 km long and 5–6 km wide, with a total area of only about 25 km², sitting just 25 km off the Iranian coast and… pic.twitter.com/0a7Wsm4lGD

— Patricia Marins (@pati_marins64) March 31, 2026

Коментари

коментари