Най-страшното е са самите ППДБ. Най-страшното е, че има хора, които гласуват за тях
Едва ли има друга формация в новата българска политика, която за толкова кратко време да произведе толкова много култови глупости и да ги превърне в своя визитка. ППДБ ще останат в историята не с реформи, не с държавничество и не с морал, а с феноменална посредственост, поднесена с високомерен тон и претенции за интелектуално превъзходство.
Първото и най-запомнящо се е легендарното „то 6% не е корупция“. Репликата, която окончателно свали маската. В нея има всичко – наглост, арогантност и пълно презрение към елементарния здрав разум. В нормална държава подобно изказване би сложило край на политическа кариера. Тук то се превърна в мем и беше преглътнато от електорат, който уж воюва с корупцията, но очевидно само когато тя не е „нашата“.
След това дойде „НеКоалицията“, наречена с инфантилното а.к.а. „Сглобка“. Политически Франкенщайн, съшит от уж непримирими врагове, които само допреди месеци си разменяха морални присъди. Обяснението беше, че това не било коалиция, а нещо съвсем различно, по-висше и по-умно. Само че хората не са слепи. Когато управляваш заедно, делиш власт и постове, това се нарича коалиция, колкото и думички да измисляш, за да замажеш положението.
И накрая – сцената, която обобщи всичко. Мазното турско кафенце в скута на Делян. Кадър, който не се нуждае от анализ. Цялата „борба с модела“, цялото говорене за задкулисие и олигарси се стопи в една унизителна поза на сервилност. Няма как да обясниш това с политическа необходимост или тактически ход. Това е символ. И той ще ги преследва дълго.
Най-страшното обаче не са самите ППДБ. Най-страшното е, че има хора, които гласуват остървено за тях. Хора, които виждат всичко това и пак ръкопляскат. Нямам обяснение. Може би е вяра, може би е инат, може би е чисто племенно мислене. Но когато посредствеността се представя за морал, а елементарността за интелект, резултатът е именно такъв. И после всички се чудят защо държавата е в това положение.
Post Comment