Зарежда се...

Намерени – убити: Какво остава след френското признание за операция „Воля“ в Украйна

Намерени – убити: Какво остава след френското признание за операция „Воля“ в Украйна

Намерени – убити: Какво остава след френското признание за операция „Воля“ в Украйна

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации на френски и международни медии и анализи на военни експерти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Признанието от Париж и пукнатината в Член 35 от Конституцията

Когато френското обществено радио RFI пусна информацията за секретната операция „Воля“ (Opération Volonté), а министърът на външните работи Жан-Ноел Баро я потвърди пред репортери без обичайните дипломатически увъртания, в Париж не се случи нищо случайно. Държавната радиостанция с международно излъчване не публикува чувствителни данни за действащи военни мисии в зона на бойни действия без предварително съгласуване с Елисейския дворец или Министерството на въоръжените сили. Още по-показателен е детайлът, който самата медия вмъкна между редовете — че президентът Еманюел Макрон не е уведомил Националното събрание за разполагането на контингента, с което е нарушил основния закон на Петата република.

Член 35 от френската Конституция от 1958 година е пределно ясен. Изпълнителната власт е длъжна да информира парламента за всяко решение за намеса на въоръжените сили в чужбина най-късно три дни след началото на операцията, а ако тя продължи повече от четири месеца, правителството трябва да поиска изрично разрешение от депутатите за удължаването ѝ. Така беше при операция „Сервал“ в Мали през 2013 година, така беше и при „Шамал“ в Ирак и Сирия. В случая с Украйна обаче Елисейският дворец се оказа в политическа безизходица след предсрочните парламентарни избори от лятото на 2024 година, които раздробиха Националното събрание на три враждуващи блока без стабилно мнозинство.

Внасянето на искане за гласуване на френски военен контингент на украинска територия би означавало сигурен провал в пленарната зала — срещу него щяха да гласуват и „Национален сбор“, и крайната левица на Жан-Люк Меланшон. Затова Париж избра по-удобния административен път: класифициране на мисията под грифа на военната тайна и представянето ѝ впоследствие като „ограничена техническа и обучителна дейност“ с давност от едва няколко месеца. Дали обаче подобна формулировка издържа при сблъсък с фактите на терен?

Анатомия на една „техническа“ мисия: какво изискват SCALP-EG, CAESAR и Mirage 2000-5F

Официалната версия на Париж гласи, че военнослужещите от операция „Воля“ не участват в бойни действия, а само поддържат доставената френска техника в изправност и обучават украински екипажи. На хартия това звучи като рутинна логистика. В съвременната високотехнологична война обаче границата между „поддръжка на софтуера“ и „насочване на удара“ е чисто юридическа фикция.

Да вземем крилатите ракети SCALP-EG (френският еквивалент на британските Storm Shadow), произвеждани от европейския консорциум MBDA. Тези ракети летят на пределно малка височина, следвайки релефа на местността чрез комбинация от инерциална навигация, GPS и системата TERCOM, а във финалната фаза сравняват инфрачервеното изображение на целта с предварително заложена триизмерна матрица. Изготвянето на полетния профил за една ракета SCALP-EG изисква достъп до сурови спътникови данни с висока резолюция от френската оптична система CSO или американските разузнавателни платформи, както и използването на криптографски модули за планиране на мисии.

Франция никога не е предавала на Киев ключовете за тези криптографски системи, нито достъпа до своята военна спътникова архитектура — това противоречи на всички протоколи за сигурност на НАТО и на националното законодателство за защита на класифицираната информация. Следователно, всеки път, когато украински Су-24М или преоборудван изтребител изстреля SCALP-EG по цели в Крим, Донбас или руското пограничие, физическото въвеждане на координатите и параметрите на полета се извършва от кадрови специалисти, притежаващи съответния допуск до секретна информация. Същото важи в пълна степен за интегрирането на управляемите авиобомби AASM Hammer и за експлоатацията на изтребителите Mirage 2000-5F, чиито бордови компютри и системи за радиоелектронна борба изискват постоянна намеса на инженери от Dassault Aviation и френските ВВС.

Дори при 155-милиметровите колесни гаубици CAESAR сложната балистична изчислителна система ATLAS и ремонтът на хидравликата след интензивен обстрел налагат присъствието на мобилни технически екипи близо до фронтовата линия, тъй като транспортирането на всяка повредена машина обратно до заводите в Полша или Франция отнема седмици. С други думи, без западни специалисти на украинска земя най-скъпите оръжейни системи на Киев биха се превърнали в неподвижен метал за по-малко от месец.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com