Нарекоха ги Черните ангели, а бяха обикновени градски терористи

Author: Blagoy Schoigenpflug

Проучването на събитията от първата половина на 1943 година в столицата на Царство България изисква безпристрастен научно-исторически подход, освободен от десетилетните идеологически наслоявания. Феноменът на градския тероризъм, организиран от нелегалната Българска комунистическа партия (БКП) и изпълняван от специални бойни групи, известни по-късно в публичното пространство като „Черните ангели“, се явява едно от най-радикалните и оспорвани проявления на вътрешнополитическия разлом в страната. Този летопис проследява хрониката на тайния сблъсък между държавния апарат и радикалната нелегална съпротива.

В началото на 1943 година, под влияние на повратните събития на Източния фронт и най-вече на изхода от битката при Сталинград, нелегалното комунистическо движение в България възприема курс към офанзивни и деструктивни действия в градска среда. По замисъл на Задграничното бюро на партията и Централния комитет, целта не е масово въстание, за което липсват обективни условия, а дестабилизация на държавния апарат чрез прецизно таргетирано елиминиране на ключови военни, политически и полицейски фигури.
?Ръководството на софийските бойни групи бива поверено на Христо Ников (Доктора), а по-късно на Славчо Радомирски.

Тук е време да отбележa, че за разлика от партизанските отряди, които действат в планинските масиви, градските бойни групи се състоят предимно от изключително млади хора – ремсисти, студенти и девойки, чиято средна възраст рядко надхвърля двадесет години. Сред тях изпъкват имената на Виолета Якова, Иван Бураджиев, Митка Гръбчева, Леон Калаора и Величко Станев. Тези младежи преминават през бърза, но строго конспиративна подготовка, включваща боравене с огнестрелно оръжие (предимно пистолети „Парабелум“ и „Валтер“) и тактика на градското следене и оттегляне.

Първоначалните стъпки на софийската градска герила са белязани от логистични трудности и разузнавателни пропуски. Първата голяма цел, поставена пред бойните ядра, е Христо Кунчев – ръководител на Националния синдикат на българските работници, когото нелегалната партийна централа припознава като проводник на профашистка идеология сред пролетариата.
На 12 февруари 1943 година бойна група в състав от няколко млади конспиратори пристъпва към изпълнение на смъртната присъда, издадена от нелегалния трибунал на партията. Кунчев бива причакан пред дома си в София и ликвидиран на място. Тази първа успешна акция дава сериозен психологически импулс на бойните групи и едновременно с това задейства алармените системи на Дирекцията на полицията, която до този момент подценява оперативния капацитет на градските комунистически ядра.

Покушението срещу генерал Христо Луков – преломният момент

Сега е време да наблегна на най-значимата и с най-сериозен геополитически отзвук акция на софийските бойни групи — ликвидирането на генерал-лейтенант Христо Луков. Генерал Луков, бивш министър на войната и лидер на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ), е фигура с огромен авторитет в десните среди и армията. Германската легация в София вижда в него потенциален ръководител на едно бъдещо изцяло прогерманско правителство, което да включи България с редовна войска във войната срещу СССР. Точно поради тази причина неговото елиминиране се превръща в първостепенна задача за нелегалния център.

?Планирането на покушението се извършва при изключителна конспирация. Наблюдението над ежедневието на генерала продължава седмици. На 13 февруари 1943 година бойната двойка, състояща се от Иван Бураджиев и Виолета Якова, пристъпва към действие. Те причакват военачалника пред къщата му на улица „Артилерийска“ (днес „Цар Иван Асен II“).
В момента, в който генерал Луков отключва входната врата, Бураджиев произвежда първия изстрел, който само ранява генерала в рамото. Изключително силен физически, ветеранът от Първата световна война притиска атентатора до стената. В този критичен секунден развой се намесва Виолета Якова, която хладнокръвно стреля няколко пъти от упор в гърба на генерала, нанасяйки му смъртоносни рани пред очите на неговата дъщеря. Двамата атентатори успяват да се оттеглят безпрепятствено по предварително начертания маршрут в тъмнината на софийските улици.

Ликвидирането на генерал Луков предизвиква истински шок в държавния апарат и двореца. Правителството на Богдан Филов първоначално подозира, че зад убийството стои бунт във военните среди или дори намеса на чужди разузнавателни централи (британските секретни служби). В София бива обявено извънредно положение и е предприета мащабна блокада, довела до арестите на стотици заподозрени лица, но преките извършители остават неразкрити за полицията.

Успехът от средата на февруари амбицира нелегалното ръководство за последващи удари по висшия ешелон на правоприлагащите и съдебните органи. Следващата цел е полковник Атанас Пантев – бивш директор на полицията и председател на Софийския военнополеви съд, който е подписал множество смъртни присъди срещу комунистически дейци и съветски парашутисти.
Искам изрично да ви предам хронологията на това последващо покушение, което се провежда на 3 май 1943 година. Бойната група, в която отново участва Виолета Якова, придружена от Леон Калаора, Митка Гръбчева и Величко Станев, организира засада на булевард „Македония“. Полковник Пантев бива нападнат на входа на жилищната сграда, в която се намира кантората му. Изстрелите са точни и фатални. Убийството на толкова високопоставен юрист и офицер в идеалния център на столицата и посред бял ден демонстрира нагледно, че градските бойни групи са постигнали опасна степен на оперативна дързост.

Провалът при опитите за убийство на Кулчо Янакиев и инж. Раппопорт

Въпреки поредицата от успешни акции, софийската градска герила се сблъсква и с тежки провали, които разкриват лимита на техните възможности. Две последователни операции завършват без резултат, но с тежки последствия за нелегалната мрежа.
Първият неуспех е свързан с опита за ликвидиране на Кулчо Янакиев – висш чиновник в Дирекцията на полицията и специалист по радиоразузнаване, чиято дейност нанася сериозни удари върху нелегалните радиостанции на партията. Атентатът срещу него се проваля поради бързата и адекватна реакция на личната му охрана, която отвръща на огъня и принуждава атентаторите да се спасяват с бягство.

Вторият крупен неуспех е опитът за убийство на инж. Александър Раппопорт – крупен индустриалец и икономически съветник в германското посолство. При тази акция бойната група среща неочаквана съпротива, а последвалото полицейско разследване успява да попадне по следите на конспиративните квартири.

Разгромът на бойните групи и съдбата на участниците
?

Реакцията на държавата спрямо вълната от политически убийства е безпощадна. Дирекцията на полицията, под ръководството на Никола Гешев – началник на отделение „А“, променя изцяло тактиката си. Вместо масови и хаотични арести, Гешев задейства дълбока агентурна мрежа и методично внедряване на информатори в редиците на Работническата младежка организация (РМС).
Тук е време да добавя детайли за трагичния край на по-голямата част от софийските атентатори. Чрез засичане на конспиративни връзки полицията организира поредица от засади. Ръководителят Христо Ников е обграден и след ожесточена престрелка се самоубива, за да не попадне жив в ръцете на следствието. В рамките на няколко месеца софийската организация е дефакто обезглавена.

Виолета Якова – сочена от историците като най-ефективния и безмилостен изпълнител в групите – успява да избяга от столицата и се присъединява към партизанския отряд „Антон Иванов“, а по-късно действа в Радомирско. През юни 1944 година, след предателство, тя е обградена от жандармерия в село Кондофрей. След тежка престрелка, в която е ранена, Якова е заловена и впоследствие ликвидирана след жестоки изтезания. Останалите живи членове на групите, като Митка Гръбчева и Славчо Радомирски, дочакват политическата промяна на 9 септември 1944 година в нелегалност или в партизанските отряди.

Историографска рецепция и изводи
В годините на тоталитарното управление (1944–1989 г.) дейността на градските бойни групи бе обект на абсолютна митологизация. Те бяха представяни като романтични и безгрешни идеалисти, а книгата на Митка Гръбчева „В името на народа“, както и филмът на Въло Радев „Черните ангели“ (1970 г.), се превърнаха в основни стълбове на държавната пропаганда.
Научният и съвременен прочит на събитията обаче налага по-комплексен извод. От гледна точка на международното право и историческата наука, действията на софийските бойни групи през 1943 година се дефинират като класически проявления на индивидуален политически терор в условията на гражданска война. Ликвидирането на военни и политически фигури без съд и присъда, макар и мотивирано от антифашистки идеали, засилва спиралата на насилието в страната и дава повод на държавата да отговори с още по-ожесточен терор, чиято жертва в крайна сметка става и цивилното население (какъвто е случаят в Ястребино). Дейността на „Черните ангели“ остава кърваво свидетелство за епохата, в която човешкият живот е обезценен в името на идеологическия триумф.

ФБ страница БългарийоМояРодино