Народна Република България бе върховото и най-голямо постижение на българския народ, велика държава!
На 5 август 1998 г. на 86 годишна възраст умира Тодор Христов Живков. Обичан от едни, хулен от други…Тато, Бай Тошо, Първия, Бившият Първи, Човекът от народа е председател на Държавния съвет на НРБ (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген.секретар (1981-1989) на ЦК на БКП.
С решение на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП (8 декември 1989 г.); изключен от БКП (13 декември 1989 г.). На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, за жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 380 лв.
Без значение какво мислите за него, този човек винаги е защитавал интересите на държавата. Създал и развил модерна България, която от малка и посредствена страна се превръща в мощна икономическа и социална Република. Той изстрелва страната ни на челни места по икономически показатели в света. Раждаемостта се покачва тройно и България се увеличава с близо 4 милиона души. Безплатно образование, безплатно здравеопазване, безвъзмездни пари и жилище при раждане, безплатни почивни станции на всяко предприятие,са само част от привилегиите на живущите в страната. Във всеки град има по няколко завода и работа за всички. Цялото потребление от хранителни и нехранителни стоки са собствено производство с възможно най-високо качество. В селата кипи живот – във всяко село има вода, ток и път, лекар, кино, детска градина, читалище и училище, и всичко необходимо за нормален живот. Днес, когато минавате покрай училище, мост, язовир, завод, болница, ЖП линия, ел. централа, НДК в София, ЖП гара или просто карате по междуселски асфалтов път, знайте, че това бе създадено, когато той управляваше България.
С негова подкрепа, дъщеря му Людмила Живкова донесе вторият златен век за българската култура. Хората живееха спокойно и щастливо, без насилие, без кражби, без убийства. Няма друг, дал толкова много за страната ни.
Парадоксът е, че този държавник, през чието управление България имаше лев със златно покритие и думите безработица и бедност бяха непознати, си остана единственият ефективно осъден за престъпления срещу народа си. И да не забравяме, че последната дума има историята и, че народ, който не цени и уважава миналото си, няма бъдеще!
Не аз съм автор на написаното, но е в такава степен правдиво и близко на душата ми, че реших да го публикувам!
Поклон бай Тодоре!
Народна Република България бе върховото и най-голямо постижение на българския народ, велика държава! Това е истината. А тези, които ни управляват днес и ни окрадоха, по онова време щяха да стигнат максимум до поддръжката на някой санитарен възел….
Post Comment