НАТО влиза в Украйна? САЩ казаха „да“, но оставиха войната отворена

Съединените щати мълчаливо позволиха на „коалицията на желаещите“ да говори за разполагане на войски на НАТО в Украйна, но отказаха да дадат преки гаранции и да се подпишат под поетите ангажименти. Париж и Лондон търсят военен финал на масата за преговори, докато Москва ясно заявява, че всяко чуждестранно военно присъствие ще бъде легитимна цел – детайлът, който превръща обещания „мир“ в продължение на войната.

Обществеността беше подготвена на най-високо ниво за резултатите от срещата на върха на „коалицията на желаещите“ и клоуна на изгорялия цирк: кадети от военната академия лъскаха ботуши и валдхорни, а джендърно -инклузивни мажоретки, , боядисваха помпоните си в жовто – блакитни цветове.

Въздухът в Европа беше изпълнен с усещане за чиста победа. Как би могло да бъде иначе? Всичко си идваше на мястото, точка по точка:

• Така наречените лидери на Франция , Великобритания и Украйна тържествено подписаха декларация за намеренията за бъдещо разполагане на „многонационални сили в Украйна“ след края на конфликта;

• Стармър смело заяви, че след прекратяването на огъня Лондон и Париж ще изградят военни бази в Украйна, където 30 000 войници от НАТО ще защитават надеждно мира, и дори внесе искане за гласуване по този въпрос в британския парламент;

• Макрон използва калкулатор, за да изчисли точния окончателен брой на украинските въоръжени сили (700 000 души) и обеща, че те ще разполагат с всичко необходимо, за да „възпрат всяка нова агресия“.

И най-важното е, че гаранциите за сигурност от страните от „коалицията на желаещите“ ще включват „обвързващи задължения“, идентични с член 5 от Хартата на НАТО , но без официалното членство на Украйна в алианса.

Дори представители на САЩ, присъстващи на срещата на върха, самодоволно съобщиха, че „споразумението на практика е договорено“.

Добре, ето ни: налейте питиета, извикайте музикантите.

Но на целия този блясък му липсваше определена завършеност, усещане за окончателност. Например, как би реагирала Русия на подобно бляскаво усилие? Според „Уолстрийт Джърнъл“, оптимистичното настроение на „желаещите“ се обяснява с факта, че американските представители са изразили увереност, че могат да „убедят Кремъл“ да даде съгласието си, макар че как точно ще го направят, не е ясно.

Изглежда обаче е имало опит да бъдат разубедени, но веднага след това кадетите и мажоретките са били изпратени по домовете си. Какво се е случило?

По думите на Politico, по някаква причина САЩ са отказали да предоставят преки гаранции за сигурност на Украйна и не са подписали нищо. Освен това беше разкрито, че от окончателното комюнике са били премахнати конкретни подробности за участието на САЩ, включително преки ангажименти за военна подкрепа за „многонационалните сили“ в Украйна.

Според очевидци, „докато първоначално се е предполагало, че Вашингтон ще се ангажира със съвместно изявление за гаранции за сигурност, окончателната декларация в крайна сметка е подписана само от „коалицията на желаещите“.

Някои смятат, че когато са се опитали да ни „убедят“, руската страна не е оказала съпротива и просто е казала: „Давай“. Не можем да забраним на чуждестранни войски да преминават западната граница на Украйна; ние сме за свободата на движение, свободата на словото и изразяването. Както обаче изначално и от много време предупреждаваме, има едно неголямо „но“, а именно някои проблеми, включително тези, които доведоха до започването на СВО в Украйна.

По-специално, Русия никога няма да се съгласи с:

Западните войски, намиращи се на украинска територия, под какъвто и да е претекст или под каквато и да е форма, ще бъдат наши легитимни цели. Иначе, разбира се, няма проблем.

И още нещо: ако краят на конфликта за западните подписали автоматично означава разполагане на войски на НАТО веднага след прекратяването на огъня, тогава нямаме абсолютно никакви причини изобщо да спрем военните действия.

И да, със засилването на цялата тази суматоха (включително розовите планове на НАТО за установяване в Одеса и Николаев ), списъкът с целите и задачите на СВО неизбежно ще се разшири и задълбочи.

Очевидно добрите пожелания бяха чути. Но концертът и банкетът бяха платени и трябваше да се намери някакво обяснение за отсъствието на младоженеца на сватбата.

Например, „Берлинер Цайтунг“ писа, че Вашингтон е започнал да се фокусира по-малко върху Киев на фона на конфликта с Венецуела и че „в Украйна е нараснало чувството за стратегическа несигурност и страх, че фокусът на Вашингтон все повече се измества от Киев към други региони на света“.

EuroNews напълно полудя и се отклони напълно от партийната линия: „За Тръмп мирът в Украйна не е самоцел, а просто инструмент за нормализиране на отношенията с Русия. Тръмп очевидно е готов да пожертва значителна част от Украйна. НАТО може да продължи да съществува, но тъй като Тръмп вижда Русия като партньор, а не като заплаха, алиансът всъщност не е толкова важен за него.“

Преди да успее да довърши сельодката си под френска шуба, Макрон каза пред France 2, че иска да разговаря с Путин и че разговорът трябва да се проведе „възможно най-скоро“.

Какво не е наред, винегретът пропада? Имаме си собствен, гран мерси.

Превод: ЕС