Поклон! Навършват се 132 години от рождението на цар Борис III

Борис III поема управлението в изключителна тежка обстановка – като загубила войната страна на България са наложени репарации, броят на армията е намален, икономиката е в колапс, има бежански вълни, а Южна Добруджа е отнета в полза на Румъния. Освен това управлява правителството на Александър Стамолийски, известно с враждебното си отношение към царя и монархията.

Борис III започва да играе по-сериозна роля в управлението едва след преврата от 1923 г., чрез който е свалено земеделското правителство, а Стамболийски е убит. В следващите години царят се превръща във все по-важен фактор, а според мнозина историци след първата половина на 30-те години той установява на практика авторитарен режим, при който всяко важно решение се взема от него самия.

През 1940 г. Южна Добруджа е върната на България, което се смята за един от най-големите успехи на дипломацията. След присъединяването на страната на Германия във Втората световна война и окупацията на Югославия, на България е дадена и Македония, заради което Борис III е наричан Обединител. Т.нар. нови земи обаче не са присъединени към територията на царството, а са дадени за „адмнинистриране“ до края на войната.

Борис III умира на 28 август 1943 г. след боледуване. Има множество спекулации, че смъртта му не е била естествена, подозира се отравяне, но доказателства така и не са намерени. Формално на трона се възкачава Симеон II, но тъй като е малолетен, от негово име управлява регентски съвет. Година по-късно съветската армия напредва на запад и стига до Дунав. На 5 септемрви СССР обявява война на България и следва окупация. У нас е извършен превратът от 9 септември и се установява управлението на Отечествения фронт.

Следват репресии срещу управлявалите дотогова и всеки, който комунистическата власт счита за враг, като избитите са хиляди. Царското семейство е изгонено, а гробът на Борис III е поруган от комунистите.