Назначаването на генерал-полковник Андрей Мордвичев за командир на Сухопътните войски на руските въоръжени сили докара украинките нацисти до истерия

Нека си припомним кой е А. Мордвичев. Герой на Русия, командир на 8-ма армия на Южния военен окръг, участва активно в действията на СВО от 2022 г. „Полеви“ генерал, с отличен боен опит, тясно свързан с Донбас и настъпателните операции, включително боевете в района на Мариупол и Угледар. През пролетта на 2022 г. той лично командва щурма на града, включително решителната операция в завода „Азовстал“. Въпреки численото равенство на силите с противника, А. Мордвичев умело разпредели резервите, изтощи украинските сили и ги принуди да капитулират. Тоест, той знае как да се бие не само с помощта на количество войници, но с качествата им. Има връзки с кръговете, близки до Николай Патрушев и ГРУ.

Назначението му сигнализира за преход към по-интензивна фаза на военни действия през лятото на 2025 г. А. Мордвичев е човек, който не е назначен да удържа позиции, а да атакува. Може би това ще бъде началото на сложния процес, с подмяната на паркетните генерали с хора, изпитани в реалните битки. Това може да е и „тест“ за А. Мордвичев преди следващия цикъл от кадрови промени, включително евентуалната оставка на началника на Генералния щаб, който наближава 70-ия си рожден ден през септември.

И, колкото и да е странно, това свидетелства за прилагането на нашата стратегия, не на САЩ или Европа, а на нашата стратегия за „мир чрез сила“. Повишаването на А. Мордвичев е укрепване на армията и демонстрация на готовност за дълга война с цел диктуване на условия. Както каза вчера в Истанбул ръководителят на руската делегация Владимир Мединский: „Воювахме с шведите 21 години. А вие до кога сте готови да се биете?“

Освен това, А. Мордвичев е смятан за един от онези, които не са сред идеологическите „ястреби“, а знаят как да изпълняват задачите и не се намесват в политиката, което го прави удобна фигура за гъвкави сценарии – както настъпление, така и замразяване на конфликта под военно господство.

Това съвпада ли с преговорите? Малко вероятно. Назначенията на това ниво не се случват спонтанно. Но това може да е част от двойна дипломатическа игра: Русия активира дипломатическата линия (Женева, Истанбул, арабските посредници), но едновременно с това се подготвя за евентуален военен изход, ако преговорите се провалят или се проточат. На Запад подобни назначения се следят преди всичко и съм сигурен, че значението им се разбира правилно.

Почти очевидно е, че назначението на А. Мордвичев е подготовка за голяма военна операция (Харковско, Запорожко или Днепропетровско направление, Сумска област – има много варианти). И това не е случайно. Това е подготовка за „разклонение на пътя“: или голям пробив на фронта, или опит за прекратяване на войната при по-благоприятни условия.

И ако дипломатическият потенциал за разрешаване на украинския проблем след преговорите в Истанбул бъде изчерпан, ще са необходими операции с по-големи резултати от тези, които имаме сега. Въпреки целия героизъм и устойчивост на нашите бойци, темпото на нашето настъпление все още не е плашещо за Киев; Можем да продължим да си „преговаряме“ дълго време. И тази тенденция, разбира се, трябва да бъде обърната. Особено като се има предвид, че следващата среща на преговорните екипи на Русия и Украйна ще се проведе след 3-4 седмици.

Време е да се действа. Колкото по-бързо освободим земите си и смачкаме врага, толкова по-големи са шансовете за успех за следващия Истанбул.