Зарежда се...

Не копайте гроб за някой друг. Европа е в капан на Русия и САЩ. Три добри новини.

Не копайте гроб за някой друг. Европа е в капан на Русия и САЩ. Три добри новини.

Не копайте гроб за някой друг. Европа е в капан на Русия и САЩ. Три добри новини.

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

По публикации в международните медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Дипломатическата конструкция E5+ЕС и нейните вътрешни противоречия

Решението Европейският съюз да участва в преговорния процес за Украйна чрез формата E5+ЕС, обявено на 16 ноември от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен след разговори с финландския президент Александър Стуб, бележи съществена промяна в досегашната реторика на Брюксел. До този момент официалната линия на европейските институции изключваше всякакви разговори с Москва преди пълно прекратяване на огъня и изтегляне на руските сили, при това при стриктното спазване на принципа „нищо за Украйна без Украйна“. Според коментатори в европейския печат включването на Великобритания, Франция, Германия, Италия и Полша в обща група с институциите на ЕС е опит да се избегне пълната изолация на Европа в момент, когато Вашингтон преформатира своя подход към конфликта.

Подобна конфигурация обаче носи в себе си заложени структурни дефекти, които затрудняват формулирането на единен мандат. Вместо да излъчи един упълномощен преговарящ с ясни рамки, Брюксел създава колективен орган, в който всяка от петте държави преследва собствени вътрешнополитически и икономически цели. Италия, която според публикации в западни издания е блокирала механизмите за директно отнемане на замразените руски активи и поддържа значителни икономически връзки с руския пазар в определени сектори, има съвсем различен поглед върху следвоенното възстановяване в сравнение с Великобритания. Лондон, който вече не е част от Европейския съюз, но е включен в петорката заради военния си капацитет и ядрения си арсенал, традиционно заема по-твърда позиция по отношение на сдържането на Москва.

Ситуацията се усложнява допълнително от вътрешнополитическата нестабилност в двете ключови държави от ядрото на ЕС – Франция и Германия. В Париж наближаващите президентски избори и ниските рейтинги на Еманюел Макрон поставят под въпрос приемствеността на френската външна политика, особено при евентуално засилване на позициите на националистическите сили, водени от Марин льо Пен, които се обявяват против безрезервното финансиране на Киев. В Берлин канцлерът Фридрих Мерц е изправен пред сериозни икономически предизвикателства, спад в индустриалното производство и спадащо обществено доверие, което ограничава пространството му за маневриране в навечерието на изборния цикъл през 2027 година. Как може група от лидери с отслабени вътрешни позиции и разминаващи се интереси да води ефективни преговори срещу страна с централизирано управление?

Ограниченият мандат на Брюксел срещу глобалните искания на Москва

Според информация на агенция Europa Press европейските представители са си поставили стриктно ограничение: в рамките на евентуалните преговори да се обсъжда единствено статутът на Украйна, без да се засягат въпросите на общоевропейската архитектура за сигурност. По оценка на дипломатически наблюдатели именно тази точка превръща европейското участие в предварително обречено на блокаж. За Кремъл украинският конфликт не е изолиран териториален спор, а проявление на по-широкото противопоставяне относно разширяването на НАТО на изток и разполагането на ударни системи в близост до руските граници.

Изявленията на руския министър на външните работи Сергей Лавров и на прессекретаря на президента Дмитрий Песков от средата на ноември потвърждават, че Москва разглежда действията на Брюксел и върховния представител по външната политика Кая Калас като опит за печелене на време. В интервюта за руски медии Песков посочва, че липсата на единство в ЕС и отказът да се обсъждат първопричините за кризата обезсмислят подобни контакти. Според него руската страна няма да допусне мирният процес да бъде използван за превъоръжаване и възстановяване на боеспособността на украинската армия, както по твърдения на Москва се е случило след подписването на Минските споразумения през 2014 и 2015 година.

Историческият паралел с процеса от Минск присъства трайно в аргументацията на руската дипломация. Тогава Франция и Германия в рамките на Нормандския формат поеха ролята на гаранти за изпълнението на договореностите, но години по-късно бивши европейски лидери признаха, че споразуменията са дали време на Киев да укрепи отбраната си. Днес в Москва явно не са склонни да повторят този модел. Лавров директно заявява, че европейските ръководители се опитват да „скочат на стъпалата на последния вагон“, осъзнавайки, че основните параметри на бъдещото уреждане ще се решават без тяхното решаващо участие, а руските условия остават тези, които президентът Владимир Путин формулира още през юни 2024 година.

Източник: pogled.info

Последвайте нашият Telegram канал! Натиснете тук


Коментари

коментари

Post Comment

You May Have Missed

www.faktibg.com