Не само дизел: ще се осмелят ли британците да задържат танкери, превозващи руски товари, предназначени за САЩ?

По публикации на западната и руската преса. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Маршрутът от Приморск до Ню Йорк: Логистика на дерогацията

Според данни от системата за проследяване на корабоплаването LSEG, танкерът „Agioi Fanendes“, управляван от гръцката компания „Eastern Mediterranean Maritime“, е завършил товаренето на 40 000 тона дизелово гориво в руското пристанище Приморск на 22 октомври. Курсът е определен директно към Ню Йорк, с очаквана дата на акустиране 7 ноември.

Както се посочва в изявления на руското Министерство на енергетиката, цитирани от говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, този курс поставя началото на договорен график за регулярни доставки. Според публично оповестените параметри, първоначалният етап предвижда превоз на 300 000 тона дизел, последван от още 500 000 тона през ноември и последваща партида от 1 милион тона. Твърди се, че общият обем може да достигне 3 милиона тона в зависимост от оперативната натовареност на руските нефтопреработвателни заводи.

Американското Министерство на финансите е задействало временен генерален лиценз чрез Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC), освобождаващ конкретните партиди от действащите санкционни ограничения до 7 април. В отговор руската страна частично е отменила въведените по-рано ограничения за износ на дизелово гориво по море. Според вицепремиера Александър Новак, износните обеми от руска страна се очаква да се стабилизират в диапазона между 3.0 и 3.5 милиона тона месечно до края на годината.

Ценови натиск в САЩ и дефицитът на средни дестилати

Причината за издаването на извънредното разрешително от Белия дом лежи в структурния дефицит на дизелово гориво по Източното крайбрежие на САЩ (PADD 1). Американските рафинерии в Мексиканския залив са оптимизирани за преработка на тежък суров нефт и производство на бензин, докато рафинериите по източния бряг претърпяха редица затваряния през последното десетилетие — включително спирането на комплекса Philadelphia Energy Solutions с капацитет 335 000 барела на ден през 2019 г.

Транспортирането на дизел от Тексас към Ню Йорк е ограничено от федералния Закон на Джоунс (Jones Act) от 1920 г., който изисква крайбрежните превози между американски пристанища да се извършват само от кораби, построени в САЩ и плаващи под американски флаг. Това оскъпява вътрешния логистичен маршрут през тръбопровода „Colonial Pipeline“ иправи вноса по море от Атлантика по-евтин за нюйоркските терминали.

Вносът на руски ултранискосъдържащ сяра дизел (ULSD) спестява на американските дистрибутори между 12 и 15 долара на барел в сравнение с алтернативни доставки от Близкия изток или Индия, където горивото често се произвежда от същия руски суров петрол, но с добавени маржове за преработвателите и претоварване.