Не се страхувайте на Трети март да ви е и гордо, и мъчно. И възвишено, и болно
На Трети март още от сутринта дават Паметника на Шипка отвисоко. Дронове и камери снимат светинята от различни страни. Хората идват да се поклонят и носят знамена – български и тук – таме руски.
Дано да бъркам, дано да не усещам това, което се случва, но Паметникът на българската свобода ми изглежда като самотна крепост, като самотна кула и угасващ самотен фар. И сякаш хората идват тук, за да се простят с нещо, което е било в сърцата им.
Смисълът да се поклониш на Шипка е толкова прост и ясен – покланяш се, за да се почувстваш част от несвършващата ни трагична българска история.
Днешното изкачване на Върха на мен ми изглежда като прощаване – прощаване с илюзията, че можем да стоим изправени.
И недейте да се опитвате да броите колко пъти днес ще бъде спомената Русия. Недейте, защото днес на Шипка истината е в попилата в земята кръв и в безсмъртието, което не се страхува от нищо, а не в устата на политиците. Политиците говорят не за да ги чуете вие, а за да ги чуят, където трябва. За тях Трети март не е Национален празник, а надпревара в подмазването .
Не се страхувайте на Трети март да ви е и гордо, и мъчно. И възвишено, и болно.
Николай Милчев
Post Comment