Не забравяме. Не прощаваме. Истината за гоненията срещу българите в Украйна

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

На фона на съвременните геополитически процеси често се забравя каква е цената, платена от малцинствата в различни страни. Българската общност в Украйна не прави изключение – и днес, повече от десетилетие след първите кървави събития, споменът за преследванията, тормоза и униженията не избледнява. Не можем да забравим. И нямаме право да простим.

На 2 май 2014 година в Одеса бе извършено едно от най-жестоките престъпления срещу човечността и българската идентичност в Украйна. В т.нар. Дом на профсъюзите беше жив изгорен инженер Иван Милев, активист на българската общност. На същия ден, по време на мирен протест, българинът Александър Николов бе разстрелян. Наред с това бе опожарен Българският културен дом – символ на многовековното присъствие на българите в региона.

Тормозът срещу българите не спря до там. На 7 юли 2015 г., в навечерието на посещението на българския президент в Киев, 15 български знамена бяха разкъсани, акт на грубо неуважение към държавността и идентичността ни.

Поредното поругание дойде на 29 февруари 2017 г., когато Паметникът на българските опълченци от Освободителната война (1877–1878) в Болград бе омазан с жълта и синя боя, а върху него бе изписана откровена заплаха към местните българи: „чемодан – вокзал – София“. Това не беше просто вандализъм – това беше послание за прогонване.

На 30 май 2017 г. в Белгород българинът Василий Кащи бе публично пребит пред сградата на общинския съвет, а в очите му бе излята антисептична течност. Един от многото случаи на насилие, останали безнаказани.

Всичко това не се случи изолирано. Още в началото на 2014 г. новата власт в Украйна отмени законите, които гарантираха права на българския език, с което започна целенасочен процес на културна и езикова асимилация.

През 2020 г. бе извършено прекрояване на Болградските общини, с очевидната цел българите да изгубят мнозинството си. Това административно насилие бе международно осъдено, включително с Декларация на Народното събрание на България от 20 май 2020 г.

Но дискриминацията не спря. На 1 юли 2021 г. Украйна прие т.нар. „Закон за коренните народи“, с който българите, живеещи там от векове, бяха изключени от тази категория – юридическо посегателство срещу тяхната история и право на съществуване като признато национално малцинство.

Ние помним. И няма да простим.

Паметта за мъченическите страдания на нашите сънародници е жива. Истината трябва да бъде казана, повторена и напомняна – не от омраза, а от дълг към паметта и справедливостта.

Защото да забравим – означава да се съгласим. А ние не се съгласяваме.