Небе без стопанин: Разпокъсаният контрол върху въздушното пространство струва човешки животи

По публикации на „Свободная пресса“ и интервю на Анатолий Журин с Валерий Шелковников. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Системен срив: Как разпокъсването на контрола струва национална сигурност

Основният извод от кризата в управлението на въздушното пространство е категоричен: невъзможно е да осигуриш ефективна противовъздушна отбрана и пълна защита от безпилотни апарати, когато информационният поток е разделен между различни ведомства. В условия на интензивни бойни действия липсата на единен „собственик“ на небето се превръща в пряка заплаха. Според бившия ръководител на Главното управление за въздушно движение на СССР Валерий Шелковников, днешните затруднения при неутрализирането на вражески дронове и ракети се дължат именно на разрушаването на интеграционната архитектура между цивилния и военния сектор.

Историята на съветската Единна система за управление на въздушното движение (ЕС УВД), създадена през 1973 г., показва точно обратното. В разгара на Студената война държавното ръководство осъзнава, че гражданските авиолинии и военната авиация не могат да функционират в паралелни реалности. Наличието на 48 критични точки на пресичане на въздушни трасета с висока интензивност изискваше оперативните органи на ЕС УВД да действат като единен механизъм. Военният и цивилният сектор на Главния център в Москва работеха съвместно, а зоналните центрове бяха разположени пряко в щабовете на въздушните армии. Когато тази връзка се прекъсне,реакцията при нарушаване на въздушното пространство неизбежно се забавя с фатални секунди.

Административната деградация на „Росаеронавигация“

Институционалната памет съхранява важни уроци от миналото. През април 1991 г. с указ на президента на СССР Михаил Горбачов бе направен опит за извеждане на аеронавигацията от подчинението на отделните авиокомпании и министерства, като контролът бе издигнат на ниво Кабинет на министрите. Политическият разпад на Съюза обаче осуети тази реформа. Впоследствие бе създадена „Росаеронавигация“, чийто пръв ръководител бе пряко подчинен на вицепремиера — структура с високо ниво на държавна отговорност.

През последващите десетилетия обаче ведомственият лобизъм надделя. Системата за управление на въздушното движение бе систематично понижавана в йерархията, докато накрая бе подчинена на най-ниското възможно ниво в рамките на един от ползвателите на въздушното пространство. Резултатът е разпокъсване на инфраструктурата.Днес и Единната система, и Федералната система за разузнаване и контрол на въздушното пространство на Руската федерация са лишени от предишната си оперативна монолитност, което оставя цивилните обекти без необходимата дълбочина на защитния контур.