НЕДОСТИЖИМИ: Китай строи втори гигантски обект, който ще измени въртенето на Земята
Китай строи в Тибет енергиен гигант без аналог в света. Огромният комплекс по река Ярлунг Цангпо трябва да произвежда около 300 млрд. киловатчаса електроенергия годишно – повече от три пъти проектното производство на прочутата ВЕЦ „Трите клисури“.
Строителството официално започна през юли 2025 г., инвестицията се оценява на около 1,2 трилиона юана, или близо 170 млрд. долара, а Пекин вече го нарича „проектът на века“. Мащабът му обаче е не само енергиен – реката продължава към Индия и Бангладеш като Брахмапутра, което превръща съоръжението и в чувствителен геополитически въпрос.
Две хиляди метра пад за едва 50 километра
Мястото е избрано заради почти уникалната география. В района на Големия завой в югоизточен Тибет Ярлунг Цангпо губи около 2000 метра височина само в рамките на приблизително 50 километра. Този огромен естествен пад дава възможност да бъде произведено колосално количество електроенергия.
Проектът предвижда изграждането на пет каскадни водноелектрически централи. При прогнозно производство от около 300 млрд. киловатчаса годишно комплексът би надминал значително „Трите клисури“, чиято инсталирана мощност е 22,5 гигавата, а проектното й годишно производство е 88,2 млрд. киловатчаса.
Така Китай се готви да надскочи собственото си най-известно инженерно постижение. При „Трите клисури“ вече ставаше дума за най-голямата водноелектрическа централа в света по инсталирана мощност, но новият комплекс в Тибет е замислен в още по-голям мащаб.
Токът няма да остане само в Тибет
Основната част от електроенергията няма да бъде използвана само на място. Планът е тя да бъде подавана към други части на Китай чрез големи преносни системи, включително към индустриалните центрове на изток. Проектът се вписва в дългогодишната китайска стратегия за прехвърляне на огромни количества електроенергия от богатите на водни ресурси западни райони към големите центрове на потребление.
Това идва в момент, когато потреблението на електроенергия в Китай продължава да расте, а страната едновременно разширява индустрията си, електрифицира транспорта и изгражда все повече центрове за данни. Огромната водноелектрическа мощност трябва да помогне и на Пекин в дългосрочната стратегия за ограничаване на зависимостта от въглища.
Проектът има и силен икономически ефект още преди първата произведена електроенергия. Според Ройтерс строителството за около 170 млрд. долара вече се разглежда като сериозен инфраструктурен стимул за китайската икономика, който ще създава търсене на стомана, цимент, взривни вещества, инженерни услуги и тежка техника.
Индия гледа към язовира с тревога
Големият спор започва надолу по течението. След като напусне Тибет, Ярлунг Цангпо навлиза в Индия, където се превръща в Брахмапутра, а след това продължава към Бангладеш. От реката зависят земеделие, водоснабдяване, риболов и икономиката на огромни територии.
Индия и Бангладеш изразяват тревоги за възможния ефект от проекта върху водните количества и наносите надолу по течението. Допълнително напрежение създава фактът, че комплексът е близо до спорен участък от китайско-индийската граница.
В Индия има опасения, че контролът върху толкова голяма водноелектрическа система би могъл да даде на Китай по-голямо влияние върху режима на реката. Подобни страхове обаче не означават автоматично, че Пекин действително ще може произволно да „спира“ или внезапно да освобождава цялата вода на Брахмапутра. Реалното въздействие зависи от конструкцията, размера на резервоарите и начина на управление на системата.
Китайската страна заявява, че проектът няма да има съществено отрицателно влияние върху държавите надолу по течението и че е проведена комуникация с тях по въпросите на хидроложката информация, контрола на наводненията и предотвратяването на бедствия. Индия от своя страна обяви, че ще следи проекта и ще предприема необходимите мерки за защита на интересите си.
Един от най-трудните строежи на планетата
Инженерното предизвикателство също е огромно. Районът се намира в силно планински и сеизмично активен пояс, където има риск от земетресения, свлачища и екстремни климатични явления. Именно това превръща проекта не само в най-мащабния, но и в един от най-сложните хидроенергийни строежи в света.
Очаква се строителството да продължи около десетилетие, а отделните мощности да започнат да влизат в експлоатация през 30-те години. Публикации за проекта посочват 2033 г. като цел за начало на търговската експлоатация, макар окончателният график на подобен мегастроеж да може да се променя.
А ще забави ли въртенето на Земята?
Около проекта вече се появи и любопитното сравнение с язовир „Трите клисури“. То има реална научна основа, но често се преувеличава.
През 2005 г. учени на НАСА обясняват, че всяко голямо преместване на маса по Земята може теоретично да промени съвсем минимално въртенето на планетата. Бенджамин Фонг Чао дава именно „Трите клисури“ като пример – ако огромният му резервоар бъде напълнен с около 40 кубически километра вода, изчисленията показват удължаване на денонощието с едва около 0,06 микросекунди. Това е физически реален, но практически незабележим ефект.
Оттук обаче не може автоматично да се заключи, че новият тибетски проект ще има по-голям ефект само защото произвежда повече ток. За подобна оценка са необходими точни данни за обема и разпределението на задържаната вода, а не само за мощността на турбините.
Със своите около 300 млрд. киловатчаса очаквано годишно производство новият комплекс на Ярлунг Цангпо и без подобни сензационни сравнения е достатъчно впечатляващ. Ако бъде реализиран по план, Китай ще изгради най-голямата водноелектрическа система на планетата – съоръжение, което ще има значение не само за енергетиката, но и за икономиката, екологията и отношенията между най-големите държави в Азия.
Post Comment