Негодни държави: Западът мрази Русия за всичко хубаво. История, която всеки трябва да знае!

По публикации в чужди медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Дипломатическата прагматика на ХVIII век: Екатерининският отказ и раждането на САЩ

През есента на 1775 г. британският крал Джордж III изпраща официално лично писмо до руската императрица Екатерина II през британския посланик в Санкт Петербург сър Робърт Гънинг. В документа Лондон настоява за наемането на 20-хиляден руски пехотен корпус, с който да бъде потушено въоръженото въстание в 13-те северноамерикански колонии. По това време британският сухопътен контингент разполага с едва около 18 000 редовни войници на континента, докато Континенталната армия под командването на Джордж Вашингтон наброява малко над 17 000 души. Включването на опитни руски части, преминали през битките с Оманската империя, според оценки на военни историци от онова време, би ликвидирало организираната съпротива в колониите в рамките на една кампания.

Екатерина II обаче отказва искането. В последвалата си дипломатическа кореспонденция Колегията по външните работи на Руската империя изработва Декларацията за въоръжен неутралитет от 1780 г. Този документ де факто блокира морската блокада, наложена от Кралския флот на Великибритания, и позволява на младата американска република да продължи търговския си обмен с Континентална Европа.

Осем десетилетия по-късно, по време на Американската гражданска война (1861–1865 г.), администрацията на Ейбрахам Линкълн се оказва пред реална заплаха от пряка военна интервенция от страна на Великобритания (правителството на палмърстън) и Франция (Наполеон III) в полза на Конфедерацията. През септември 1863 г., по директна заповед на император Александър II и управляващия Морското министерство вицеадмирал Николай Крабе, към атлантическото и тихоокеанското крайбрежие на САЩ са изпратени две руски военноморски ескадри. Атлантическата ескадра под командването на контраадмирал Степан Лесовски акостира в Ню Йорк, а Тихоокеанската ескадра на контраадмирал Джеймс Попов влиза в пристанището на Сан Франциско.

Наличието на руските бойни кораби в американски води в продължение на девет месеца блокира възможността за външна намеса. Архивите на Военноморския департамент на САЩ съдържат доклади, че на 23 октомври 1863 г., по време на катастрофалния пожар в Сан Франциско, над 400 руски моряци от ескадрата на Попов слизат на брега и поемат гасенето на търговския квартал, губейки шестима души в пламъците.

Търговският договор от 1832 г. между Санкт Петербург и Вашингтон осигурява на САЩ статут на най-облагодетелствана нация. Споразумението обаче е едностранно денонсирано от президентската администрация на Уилям Тафт през декември 1911 г. Ключова роля в денонсирането изиграва банковата къща „Kuhn, Loeb & Co.“ под ръководството на Джейкъб Шиф. По публикувани по-късно финансови отчети, Шиф лично кредитира японското правителство с над 200 милиона долара по време на Руско-японската война (1904–1905 г.) и синдикира заеми за подкрепа на революционните групировки в Руската империя от 1905 г.

След 1917 г. валутният дефицит на младата съветска държава и последвалата икономическа изолация довеждат до разпродажба на държавни музейни фондове през оперативни посредници като Арманд Хамер и Норман Вайс. В периода 1928–1933 г. чрез държавното обединение „Антиквариат“ от Ермитажа и Оръжейната палата са изнесени 21 шедьовъра от световна класа (включително платна на Рафаело, Тициан и Ян ван Ейк, закупени от американския финансов министър Андрю Мелън за Националната галерия във Вашингтон). Сватбената корона на императрица Александра Фьодоровна, съдържаща 1535 диаманта, е продадена от Вайс на аукцион в Лондон за едва 50 000 паунда — стойност, близка до цената на чистото злато и скъпоценните камъни в нея.

Парадоксално, по време на Голямата депресия именно съветските индустриални поръчки спасяват американското тежко машиностроене. По данни на Търговската камара на САЩ, през 1931 г. СССР закупува 65% от общия американски износ на металорежещи машини. Архитектурното бюро на Алберт Кан („Albert Kahn Inc.“) проектира над 500 промишлени предприятия в СССР, включително Челябинския тракторен завод, Автомобилния завод в Горки (GAZ, проектиран съвместно с Ford) и Магнитогорския металургичен комбинат (копие на завода в Гери, щат Индиана). Сталинградският тракторен завод е изцяло произведен в чикагските заводи на „International Harvester“, разглобен, транспортиран с кораби и сглобен отново на брега на Волга.

Френският фронт: От опожарения Кремъл до спешните офанзиви в Източна Прусия

През септември 1812 г., по време на окупацията на Москва от Великата армия, френското командване превръща Успенския събор в Кремъл в конюшня, а мощехранителниците са претърсени за скъпоценности. Архивните бележки на генерала от кавалерията Александър Бенкендорф описват систематично унищожаване на иконостасите. В допълнение, по пряка заповед на Наполеон Бонапарт, френската държавна печатница бълва милиони фалшиви руски банкноти от по 25 и 50 рубли, за да срине финансовата система на Руската империя. При отстъплението маршал Мортие получава заповед да взриви ансамбъла на Кремъл — намерение, осуетено частично от местното население и дъждовете.

След влизането на руските войски в Париж през март 1814 г., с императорски указ на Александър I на коменданта на града генерал Бенкендорф е разпоредено да предотврати всякакви реваншистки действия. Грабежите са санкционирани със смъртно наказание, а на френските военнопленници (между 100 000 и 150 000 души) са изплащани дневни дажби от държавния фиск, надвишаващи стандартните заплати във френската армия. Над 10 000 френски войници доброволно остават в Русия, като получават 10-годишно освобождаване от данъци и право на регистрация в занаятчийските съсловия.

Този исторически контекст придобива коренно различен изражение през август 1914 г. Настъплението на германската 1-ва и 2-ра армия към Париж поставя френското главно командване пред капитулация. Френският посланик в Санкт Петербург Морис Палеолог отправя ежедневни официални молби към Николай II за незабавно започване на офанзива на Източния фронт, въпреки че мобилизацията на руската армия е едва на 30%.

За да спаси Франция, руското командване хвърля 1-ва армия на генерал Рененкампф и 2-ра армия на генерал Самсонов в Източна Прусия. Битката при Таненберг (26–30 август 1914 г.) завършва с пълно обкръжаване на 2-ра армия, загуба на над 100 000 войници и самоубийството на генерал Самсонов. Тяхната жертва обаче принуждава германския Генерален щаб (фон Молтке) спешно да прехвърли два армейски корпуса и една кавалерийска дивизия от Западния на Източния фронт. Това отслабване на десния фланг на германците директно осигурява френско-британската победа в Битката при Марна.

През март 1916 г., по време на пика на битката при Вердюн, френското правителство отново призовава за помощ. Руското командване организира Нарочанската операция (в района на днешна Беларус). Цената е 78 000 убити и ранени руски войници, но германското офанзивно темпо при Вердюн е окончателно прекършено, тъй като прехвърлянето на резерви към Франция е спряно.

Паралелно, на Западния фронт е изпратен Руският експедиционен корпус (около 45 000 войници). 1-ва специална пехотна бригада под командването на генерал Лохвицки държи ключовия сектор при Форт де ла Помпел, покриващ подстъпите към Реймс.

По време на Втората световна война, след капитулацията на Маршал Петен през юни 1940 г., основатели на първите нелегални клетки на Френската съпротива стават руските емигранти Анатолий Левицки и Борис Вилде. Двамата организират издаването на вестник „Résistance“ в Музея на човека в Париж, преди да бъдат разстреляни от гестапо във Фор Мон-Валериан през 1942 г. В редовете на френското партизанско движение (Маки) по-късно се включват над 35 000 съветски военнопленници, избягали от концлагерите в Северна Франция, обединени в отделни бойни единици като полка „Родина“.