Непознатата Чечения: Една от най-впечатляващите републики в Русия
Чечения е една от най-разпознаваемите и същевременно най-малко познати републики в състава на Руската федерация. За мнозина името ѝ се свързва преди всичко с бурните събития от края на XX век, но зад тази история се крие земя с внушителни планини, плодородни равнини, бързи реки и изключително разнообразна природа.
Чеченската република, наричана още Чечения или Чечня, се намира в югозападната част на Русия и е част от Севернокавказкия федерален окръг. Столица и най-известен град е Грозни, разположен на повече от 2000 километра от Москва.
Територията на републиката е 15 647 квадратни километра. Макар да е сравнително малка по площ, Чечения се отличава с изключително разнообразен релеф. На сравнително кратко разстояние могат да бъдат видени степи и равнини, гъсти широколистни гори, дълбоки речни долини и високите заснежени върхове на Голям Кавказ.
Историята на административното устройство на Чечения през XX век е сложна и драматична. На 30 ноември 1922 г. е създадена Чеченската автономна област, а през 1924 г. е образувана Ингушката автономна област. През 1934 г. двете са обединени в Чечено-Ингушка автономна област, която две години по-късно е преобразувана в Чечено-Ингушка автономна съветска социалистическа република.
Един от най-тежките периоди настъпва през 1944 г., когато автономната република е ликвидирана, а чеченското и ингушкото население е депортирано в Казахстан, Средна Азия и Сибир.
През 1957 г. Чечено-Ингушката АССР е възстановена и оцелелите депортирани получават възможност да се върнат по родните си места.
Ново драматично време настъпва след разпадането на Съветския съюз. На 1 октомври 1991 г. Джохар Дудаев обявява независимостта на Чеченската република от Русия. През юни 1992 г. бившата Чечено-Ингушка република окончателно се разделя на Чечения и Ингушетия.
Последвалите години се превръщат в един от най-тежките периоди в новата история на Северен Кавказ, белязан от въоръжени конфликти, разрушения и огромни човешки страдания.
Но Чечения е много повече от своята бурна политическа история.
Географски републиката заема централната част на северните склонове на Голям Кавказ. На запад граничи с Ингушетия и Северна Осетия, на северозапад със Ставрополския край, на север и изток с Дагестан, а на юг с Грузия.
Именно южната част на Чечения разкрива едни от най-впечатляващите пейзажи в целия Кавказ.
По границата с Грузия се издига Страничният хребет на Голям Кавказ. Тук се намират и най-високите върхове на републиката. Тебулосмта достига 4493 метра, а Диклосмта се издига на 4285 метра.
Северно от високите планински части се простират няколко успоредни хребета. Сред тях са Скалистият хребет, Пасбищният хребет и Черните планини.
На югозапад се издига и мощният Андийски хребет, чиито върхове достигат над 3300 метра.
Колкото повече човек се придвижва на север, толкова повече планинският пейзаж постепенно отстъпва място на равнините.
В централната част се намира Чеченската равнина, характеризираща се с лесостепен пейзаж и плодородни земи. Още по на север започва Терско-Кумската низина със степни и полупустинни територии.
Това огромно разнообразие в релефа определя и значителните разлики в климата.
В северната част на републиката климатът е умерено континентален. Средните температури през януари са около минус 3 градуса, докато през юли достигат около 25 градуса.
В Чеченската равнина зимните температури са около минус 4 градуса, а през лятото обичайно са между 22 и 24 градуса.
С изкачването в Кавказ температурите рязко спадат. В най-високите части зимните температури могат да бъдат под минус 12 градуса, а средните летни стойности да достигат едва около 5 градуса.
Чечения е изключително богата и на водни ресурси.
На територията ѝ има над 3000 реки с обща дължина повече от 6500 километра. Почти цялата речна система принадлежи към басейна на река Терек, която впоследствие се влива в Каспийско море.
Сред най-големите реки са Терек, Сунжа, Асса и Аргун.
Реките в планинските райони са бързи и бурни, докато след навлизането си в равнините стават значително по-спокойни и образуват широки долини. Водите им имат огромно значение за земеделието и напояването.
Интересното е, че речната мрежа е разпределена изключително неравномерно. Планинските райони са прорязани от множество реки и потоци, докато в някои части на Терско-Кумската низина водните течения почти напълно отсъстват.
Природното разнообразие продължава и при растителността.
На север преобладават степите и полупустините, а в Чеченската равнина степната растителност постепенно преминава в лесостепна.
По планинските склонове до височина между 1800 и 2200 метра се простират широколистни гори. Над тях започват субалпийските и алпийските пасища, които придават на високите части на Кавказ характерния им суров и величествен вид.
Горите заемат значителна част от територията. Най-разпространено дърво е букът, следван от брезата, габъра и дъба.
Животинският свят също е изключително разнообразен.
В степните райони се срещат множество видове гризачи, влечуги и птици, сред които дропла, дива гъска и кавказки фазан.
В планините обитават кафяви мечки, диви свине, вълци, елени, сърни, диви котки и язовци. Един от символите на високия Кавказ е източнокавказкият тур, приспособен към суровия живот сред скалите.
Тук могат да бъдат видени още черноглави орли, кавказки тетереви, планински пуйки и кеклици.
Именно съчетанието между високите Кавказки планини, широките долини, реките, горите и степите превръща Чечения в една от най-разнообразните в природно отношение територии на Северен Кавказ.
Зад образа на регион, познат на света най-вече чрез войни и политически конфликти, стои една много по-сложна картина.
Чечения е земя на резки контрасти. На север се простират сухи степи, а само на стотина километра по на юг се издигат върхове над 4000 метра. Между тях лежат плодородни равнини, древни селища, гори и бурни кавказки реки.
Това е малка по размер територия, но с история и природа, които трудно могат да оставят човек безразличен.
Post Comment