Нидерландец се премести в Русия и остана изумен: „Мислех, че руснаците са тъжни, но разбрах нещо съвсем различно!“
Какво се случва, когато човек, израснал в Западна Европа, реши да остави родината си и да започне нов живот в Русия? За нидерландеца Махиел Снейп това решение се превръща в приключение, което постепенно променя отношението му към хората, традициите, храната и дори към нещо толкова обикновено като човешката усмивка.
Историята му е разказана през август 2021 г., когато 31-годишният Махиел вече живее повече от пет години в Русия. За това време той не само усвоява руския език, но и възприема редица местни навици, които първоначално му изглеждат необичайни.
Всичко започва през 2011 г. на конкурса „Евровизия“ в германския град Дюселдорф. Там Махиел среща бъдещата си съпруга Аля, руска журналистка, която отразява събитието. По онова време той работи за нидерландска компания, продаваща сувенири.
Между двамата пламва любов. Следват срещи, пътувания между Нидерландия и Русия и постепенно решение да създадат семейство. През 2015 г., след сватбата, младата двойка избира да се установи в Русия.
Причината е преди всичко практическа. Аля е журналистка и професионалната ѝ реализация в Нидерландия би изисквала отлично владеене на местния език. Махиел, от своя страна, работи в областта на маркетинга и може сравнително лесно да продължи професионалната си дейност от разстояние.
Така нидерландецът се оказва в държава, за която първоначално знае сравнително малко, но която постепенно започва да чувства като свой дом.
Съпругата му го насърчава да създаде блог на руски език, в който да разказва за разликите между двете страни. Скоро Махиел започва да споделя впечатленията си и в YouTube, а наблюденията му предизвикват интерес сред руската публика.
Едно от първите неща, които го впечатляват, е отношението на руснаците към усмивките.
В Нидерландия, както и в много други западноевропейски държави, усмивката към непознат е обичайна форма на учтивост. Хората често се усмихват на улицата, в магазините или при случайна среща.
В Русия обаче Махиел забелязва нещо различно.
Първоначално сдържаните лица на хората му създават впечатлението, че те са непрекъснато тъжни или недоволни. Постепенно обаче разбира, че става дума за друга културна нагласа.
Руснаците обикновено не смятат за необходимо да се усмихват без конкретна причина. Усмивката за тях е израз на истинско чувство, а не задължителен елемент от ежедневното общуване.
Това откритие променя и самия него. След години сред руснаците Махиел признава, че вече не се усмихва толкова често на непознати и че усмивките му са станали по-спонтанни и искрени.
Още по-силно впечатление му прави руското гостоприемство.
Въпреки че на улицата хората могат да изглеждат затворени и сериозни, отношението им се променя напълно, когато поканят някого в дома си.
Тогава гостът се превръща в център на вниманието. Масата се отрупва с храна, домакините настояват всеки да опита от всичко, а гостоприемството се приема като въпрос на чест.
Махиел открива, че зад привидно суровото поведение на руснаците често се крият топлота, щедрост и искрено желание да помогнат.
Любопитни са и впечатленията му от ежедневния живот.
Нидерландецът сравнява например детските градини в двете държави. В родината му децата могат да получават сандвичи за обяд и не е задължително да спят следобед. В Русия организацията е различна, като се обръща по-голямо внимание на топлата храна и дневната почивка.
Прави му впечатление и възможността да бъде извикан лекар на домашно посещение, както и достъпът до лекарства в аптеките.
Но едно от най-големите предизвикателства за Махиел се оказва руският език.
Той започва да го изучава още преди преместването си, но бързо разбира, че учебниците не могат да заместят непосредственото общуване.
Особено полезни се оказват пътуванията до по-малките руски градове, където английският език не е толкова разпространен, колкото в Москва или Санкт Петербург.
Там Махиел е принуден да разговаря на руски, независимо колко трудно му е в началото. Понякога дори използва жестове, за да бъде разбран.
Най-голямото езиково препятствие за него е специфичният руски звук „ы“, който няма пряк еквивалент в нидерландския.
Сериозни затруднения му създава и ръкописната кирилица. Някои букви изглеждат толкова различно от печатните си варианти, че за него написаното понякога прилича на неразгадаемо лекарско предписание.
Въпреки това Махиел постепенно овладява езика и започва да го използва свободно в ежедневието си.
Двете му деца растат в двуезична среда. Бащата разговаря с тях на нидерландски, а майката на руски. Когато родителите искат да обсъдят нещо, без децата да ги разбират, понякога преминават на английски.
Особено забавна част от адаптацията му е запознанството с руската кухня.
Едно от първите ястия, които го изненадват, е окрошката. Това е традиционна студена супа, приготвяна със зеленчуци и други продукти, която често се залива с квас.
Първоначално Махиел намира вкуса на кваса за необичаен и не особено приятен. Когато обаче го опитва като част от окрошката, мнението му се променя.
Супата се оказва вкусна, макар че той продължава да не харесва кваса като самостоятелна напитка. Вариантът на окрошка с кефир също не успява да го спечели.
Друга руска храна, която постепенно заобичва, е елдата.
Първата му среща с нея всъщност е още в Нидерландия, когато бъдещата му съпруга го кани на гости и му приготвя ястие с елда. То се оказва прекалено солено, но Махиел учтиво изяжда порцията си.
При следващия опит ястието е много по-успешно и той започва да оценява вкуса му.
По-късно семейството често приготвя елда с консервирано месо, което Махиел определя като практична и вкусна храна.
Не всичко от руската кухня обаче го впечатлява положително.
Като човек, израснал в Нидерландия, страна с дългогодишни традиции в производството на сирена, той остава разочарован от някои сирена, продавани в руските супермаркети.
Според него те нямат характерния наситен вкус и аромат, с които е свикнал в родината си.
Свободното си време Махиел посвещава на семейството, футбола и разходките из Москва.
Той обича да открива непознати квартали, да разглежда архитектурата и да наблюдава ежедневието в руската столица.
Със семейството си посещава Санкт Петербург, градове в Московска област и Поволжието, както и Карелия, където пътуват с туристическия влак „Рускеалски експрес“.
Красотата на руската природа му прави силно впечатление, а сред мечтаните дестинации са Кавказ, Камчатка и Крим.
Историята на Махиел показва колко различни могат да бъдат представите за една страна, когато я познаваме само от разстояние, и когато започнем действително да живеем сред хората ѝ.
Нидерландецът пристига в Русия заради любовта към една жена, но постепенно открива и множество неща, които го привързват към новата му родина.
С времето научава, че сдържаността не означава непременно студенина, че зад сериозните лица могат да се крият изключително гостоприемни хора и че различните традиции не са пречка за разбирателството.
А най-любопитната промяна настъпва в самия него.
Човекът, който някога се чудел защо руснаците не се усмихват постоянно, постепенно възприема същия навик.
За Махиел това се превръща в един от най-ярките признаци, че Русия вече не е просто чужда държава, в която живее, а място, чиито обичаи и начин на живот са станали част от собствената му личност.
Post Comment