​Случаят, в който деца убиват и се гаврят с 37-годишен мъж, не е просто криминален инцидент. Това е национална катастрофа. Това е кървавата разписка за десетилетия морален фалит, която днес ни се връчва, за да я платим с човешки живот.

​Тридесет години ние методично тровехме корените си. Оставихме екраните да отглеждат децата ни. Позволихме в умовете им да се излива помия от извращения, евтина агресия, мутренски идеали и култ към правото на по-силния. Гледахме безучастно как понятия като чест, уважение и състрадание се превръщат в обект на подигравка, а насилието се продава като забавление.

​Децата не се раждат садисти. Те са огледало на отровената среда, в която растат. Когато агресията е норма на улицата, когато простащината е герой на екрана, а правосъдието е сляпо и глухо – раждат се чудовища, за които човешкият живот няма никаква стойност.

​Време е да спрем да се крием зад виртуално възмущение.

 

​Вината не е само в онези, които са нанесли фаталните удари. Вината е във всеки преглътнат компромис от цялото ни болно общество. Във всяко извърнато лице, когато сме видели несправедливост. Във всяка търпимост към медийната и битовата пошлост.

​Оттук нататък оправдания няма. Длъжни сме да реагираме с абсолютна нетърпимост.

​Или започваме да градим нови, безкомпромисно здрави основи още днес – във всеки дом, във всяко училище, във всеки наш отказ да консумираме и толерираме тази културна тиня – или утре жестокостта ще почука на нашата собствена врата.

​Ако не изринем калта сега, тя ще ни погребе!

Iva Georgieva