Никулденското клане в „Дъбника“

Никулден по правило е празник на трапезата, на семейството и на събирането около масата. Във Враца през 1992 г. той остава в паметта на хората с нещо съвсем различно.
В нощта срещу 6 декември, в апартамент на блок 17 в жилищен комплекс „Дъбника“, са убити четирима души. Не става дума за битов скандал, прераснал в трагедия, нито за престъпление, извършено в момент на афект. Това е предварително замислено нападение, изпълнено с жестокост, която дори бурните години на прехода рядко виждат.
Жертвите са 34-годишният Пламен Петков, 25-годишната му съпруга Елена, 7-годишният им син и 40-годишният Иван Каменов. Четири човешки съдби приключват в рамките на една нощ. След убийствата апартаментът е подпален. Огънят не е случаен. Той е част от плана. Целта е проста – да заличи следите и да затрудни разследването.
Мотивът звучи почти обидно прозаично на фона на извършеното. Пари и злато.
Понякога най-големите жестокости не се раждат от омраза, ревност или отмъщение. Понякога причината е няколко банкноти, малко накити и убеждението, че човешкият живот струва по-малко от плячката.
Началото на 90-те години е особено време за България. Старият ред е рухнал, новият още не е изграден. Законите съществуват, но често изглеждат безсилни. Организираната престъпност набира скорост, въоръжените грабежи стават почти ежедневие, а новините започват да приличат на криминална хроника.
Дори на този фон случилото се във Враца шокира обществото.

Причината не е само броят на жертвите. Не е само хладнокръвното подпалване на жилището след престъплението. Сред убитите има дете. Седемгодишно момче, което няма нищо общо с парите, златото и престъпните сметки на възрастните.
Разследването постепенно стига до извършителите. Начело на групата е Петър Капсъзов – човекът, посочен като организатор и основен двигател на нападението. След съдебния процес той получава едно от най-тежките наказания, предвидени в българското законодателство – доживотен затвор без право на замяна.
Присъдата поставя юридически край на случая. Не и морален.
За хората във Враца историята остава жива десетилетия наред. Подобни престъпления не се превръщат просто в част от криминалната статистика. Те се превръщат в градска памет. В история, която се разказва тихо и след години. В спомен за нощ, след която един блок вече не е същият.
Никулденското клане остава и един от най-мрачните символи на българския преход. Период, който донесе свобода и нови възможности, но показа и най-грозните лица на беззаконието. Защото когато насилието нахлуе в семейния дом, то прекрачва последната граница – мястото, където човек вярва, че е защитен.
Петър Капсъзов излежава присъдата си зад решетките.
Четиримата от блок 17 в „Дъбника“ никога няма да се върнат у дома.