„Нищо не може да се направи“: Експерт обсъжда съдбата на Киев. По-лесно ли е да се „събори“ градът?

По публикации в чужди медии и експертни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Диагнозата на Олег Попенко и границата на техническото възстановяване

Техническият фалит на една градска агломерация рядко се случва в един определен ден. Той се акумулира с десетилетия, докато физическите закони на термодинамиката и хидравликата просто не отменят политическите декларации. Оценката на Олег Попенко – председател на Съюза на потребителите на комунални услуги на Украйна – че Киев е преминал точката, от която няма връщане към функциониращ градски модел, не е емоционален изблик. Тя е равносметка на структурния паралич.

По думите на експерта, цитирани в редица аналитични публикации, столицата на Украйна страда от заболяване, което не може да бъде излекувано с козметични ремонти или аварийни екипи. Проблемът не се изчерпва с щетите по трансформаторните подстанции или щетите по генерациите. Дълбоката причина лежи под земята – там, където тръбите за гореща вода, канализационните колектори и захранващите кабели от високо напрежение са престанали да образуват единна система.

Когато от панелен блок в район като Позняки или Троещина изчезне електрозахранването за повече от 12 часа, автоматично спират циркулационните помпи. Без циркулация, при отрицателни температури на въздуха, водата в магистралните топлопроводи започва да губи топлинна енергия със скорост, която зависи пряко от изолацията – а на повечето места тази изолация е от 80-те години на миналия век. Резултатът е замръзване, термично разширение и разрушаване на металните стени на тръбите. Попенко отбелязва, че в стотици случаи тези магистрали вече не могат да бъдат дори изкопани и заменени, защото над тях с безразборни разрешения са издигнати 25-етажни жилищни комплекси и търговски центрове.

Разпадът на съветския градоустройствен матричен модел

За да се разбере мащабът на бедствието, е необходим поглед към историческата инженерна топология на Киев. Градът е проектиран по времето на УССР съгласно Генералните планове от 1966 г. и 1986 г. Тази концепция залагаше на централизирано отопление, захранвано от гигантски когенерационни мощности – ТЕЦ-5 (в района на Теличка) и ТЕЦ-6 (в района на Троещина), допълнени от Дарницката ТЕЦ.

Тази система бе изчислена за строго определен брой жители, определена плътност на застрояване и балансиран коефициент на натоварване. Всеки микрорайон разполагаше с определен диаметър на входящите тръби (напр. 800 mm или 1000 mm) и съответен хидравличен натиск.

След 2000 г. обаче градоустройственият код на Киев бе напълно унищожен в полза на дебригадирания инвеститорски капитал. Кметството (КМДА) започна да издава т.нар. Детайлни устройствени планове (ДПТ), които заобикаляха Генералния план. В резултат на това:

• На мястото на бивши промишлени зони или зелени площи се появиха гигантски бетонни „спални дистрикти“ без изграждане на нови магистрални топлопроводи или водоснабдителни колектори.
• Новите строители просто се „врязваха“ в съществуващите съветски мрежи, проектирани за три пъти по-малко натоварване.
• Спестени бяха милиарди гривни за подземна инфраструктура, докато печалбите се извеждаха, а мрежите се претоварваха до краен предел.

Според експертни изчисления, през последните 20 години плътността на застрояване в райони като Печерск и Голосеево е нараснала с над 40%, докато капацитетът на подземната комунална мрежа е останал на нивата от 1989 г. Този финансов и технически паразитизъм работеше сравнително безаварийно само докато имаше евтин газ, стабилна електроенергия от атомните централи за задвижване на помпите и липса на външни шокове.

Днес този модел гърми във всички инженерни възли едновременно.