Нищо не може да замени Трети март, Възкресението българско! Нищо!

Та, яви се и тутакси захвана да мишкува в олтара на народната памет, да го преподрежда, пренарежда и прочиства, гаче ли е собственият му килер. С едната цел – да се вреди откъм „правилната страна“.
И ето какво постанови Тутанкамонът наш: 20 април да бъде национален празник! Защо?
„За да се върнем към българския героизъм, да посеем семената на закъснялото българско самоосъзнаване“ и „за да съберем трите основни празника, които са чисто българско решение – Априлското въстание, Съединението и Независимостта“.
Цел?
„Целта е да успеем (сиреч МОН) да създадем критична маса от хора, които преживяват и отбелязват Априлското въстание, за да имаме основание тази дата да се превърне в официален, а защо не и национален празник на България“.
Как?
Ами така: „Чрез създаването на ученически послания“ и „защото България се нуждае от нов тласък за развитието си и той трябва да тръгне от образованието“. Но, предупреждава министърът с цялото лицемерие, на което е способен – „в училището партизанщината и политическата пропаганда са недопустими“.
И после?
За после министърът е великодушен – „обявяването на нов празник не пречи страната ни да продължи да отбелязва и 3 март“. Това „и“ е покъртително! Какво височайше благоволение! Тутанкамонът снизходи към нас и ни разреши да празнуваме „и 3 март“! Ей тъй, между другото.
Господине министре!
Искате да тръгнете от училището? Похвално. Обаче! В българското образование повече от три десетилетия вилнеят разни келбечевки, палангурци и прочее одиозни персони, командорят повереното Ви министерство (а то се подчинява безропотно!), ровят и чегъртат учебниците и учебните програми, изхвърлят исторически личности и събития, изопачават и подменят българската история до нейното пълно обезобразяване, и лъжат, и мамят, и тровят българските деца, за да ги превърнат в някакво колективно безпаметно, безграмотно, безродно същество!
И всички тия типове, цялата тази политика, са щедро хонорувани от „Америка за България“. Защото фондацията си има специални зони на интерес. А най-специалната е образованието. По официални данни само за периода 2008 – 2022 г. „Америка за България“ е изсипала над 130 млн. долара в образованието. От тях – над 22 млн.лв. за програмата „Заедно в час“. И пак по официални данни от 1989 г. до 2022 г. USAID, БАИФ, „Америка за България“ (без да броим Сорос!) са финансирали правилните български НПО с над 1 млрд. и 150 млн. долара. Това се отнася за всички „зони на инвестиционен интерес“ – образование, медии, правосъдие, местна власт, избори.

Тези пари не са подарък. Те са инвестиция в един исторически процес, а именно: привеждане на България във вид удобен за разграбване, обезлюдяване, подчинение и опустошение – материално, духовно и всякакво. Никой не ръси милиони за нечии черни очи. Една девойчица беше силно удивена и даже обидена, когато й казах, че Родина, Отечество, Освобождение се пишат с главна буква. Девойчицата не беше срещала тези странни, неразбираеми думи в учебниците! Ами няма как да ги срещне там! С тези ли учебници ще създавате „критична маса“? Една аморфна маса ще създадете. Нищо друго. Точно това Ви трябва, нали! Прочее, знаете ли защо правилните НПО, наплодени след 1989 г., всичките центрове, институти, фондации, асоциации тъй хищно се вълнуват от българската история? Защото българите имали „погрешно разбиране за историята“, а „историята обърква философията на промяната“. Така пледираше някога Иван Кръстев, гуру на българската либерална демокрация, а днес ни съобщава, че „либералната демокрация е историческа случайност“!
Господине министре!
Как точно ще създавате споменатата критична маса? Като поканите иждивенците, легиона на „хранените хора“ на USAID, NED, Freedom House, German Marshall Fund of the United States, Сорос, „Америка за България“ и прочее? Които повече от три десетилетия лангъркат едно и също, едно и също: Няма турско робство! Има 5-вековен рахатлък, има благоденствие и просперитет, има един безкраен напредък на българския народ под топлите, бащински грижи на падишаха… И главно – в сянката на ятагана. Мноого толерантен ятаган! Не, това не го казвайте! И не се обяснявайте защо и срещу какво българският народ е вдигал въстания на всеки 15-20 години, нито защо е въстанал през Април 1876-а! Ами от едната черна неблагодарност, очевидно!
Просто кажете, както прочетох в една обилно рекламирана книга с претенции за научен труд, че в някакъв момент (щастлив, естествено) сме „попаднали в пределите на Османската империя“, а после сме се интегрирали! Да не би да сме писали прошения да ни интегрират?!
Не пропускайте тандема Балева-Брунбауер! Те ще обяснят на българските деца, че Априлското въстание е мит, Апостолите са мит, Баташкото клане е мит, жертвите са мит, Освобождението е мит…
Също така поканете за специален гост-лектор един антрополог, който преди години ни просветли, че „Османската империя е била и наша империя, държава и на българите“ (ах, това „и“!), че „българската идентичност е една от версиите на османската“, че „Османската империя е забележително мултикултурално постижение, към което ние имаме значителен принос, и е време да започнем да го разбираме и ценим. Така ще се чувстваме по-спокойни със себе си”…
Припомням всичко това, защото авторите на всичко това, тези обезумели от русофобия персони повече от три десетилетия се чудят и мъдрят с какво, аджеба, да заменят Трети март! То не бяха Съединението и Независимостта, то не бяха Берлинския конгрес и Брест-литовския договор, то не беше 24 май! Що? Щото за българската свобода не е погинал ни един рейнджър. Само не`кви мужици!
Господине министре!
Искате да обедините „трите основни празника, които са чисто българско решение – Априлското въстание, Съединението и Независимостта“, че да „сеете семената на закъснялото българско самоосъзнаване“? И къде ще ги сеете тия семена? В пропастта между историческите събития, които разкъсвате така касапски? В този ли хиатус на безпаметността, който Вие лично риете? Нали знаете – волът рие, на гърба му пада! В тази Ваша фамозна триада липсва нещо, нещо „дребно“, и „незначително“, даже „срамно“ и „позорно“ според Вашите мерки и теглилки. Защото между Априлското въстание и Съединението и Независимостта е това „дребно“ и „незначително“ нещо, „срамно“ и „позорно“. Руско-турска освободителна война се нарича, Трети март се нарича, Освобождение на
България се нарича.
Защото без Руско-турската освободителна война свидните жертви, погинали в Априлската епопея, кръвта на нашите Апостоли, неизмеримата трагедия на нашите моми и невести, отрязаните главички на нашите дечица щяха да потънат в забрава! В пълното безразличие на „цивилизована“ Европа, на „цивилизованите европейски вълци“ (думите са на Ботев!), които щяха да пуснат някоя лицемерна сълза, една-две жалобни статийки и да се върнат към своите си дворцови интриги, балове и колониални тегоби. Защото не английската кралица написа резолюцията „Да се освободи България!“, а руският император! И докато лорд Биконсфилд нарича турските зверства „празни приказки по кафенетата”, Немирович-Данченко пише: „Никой нищо друго не иска да слуша, за нищо друго не говори, нищо друго не иска да чете, освен съобщенията за това КАКВО СТАВА ТАМ, В БЪЛГАРИЯ. На улиците, на концерти, в театри, във влака, в църквите, в училищата, по пазарите и кръчмите – само от ТОВА се интересуват. Рибари, моряци, самарски и саратовски орачи, уралски работници и миньори не жалят своите дребни спестявания. Мужиците си правят събрания и комитети и събират пари за православните братя в България!“.
Защото, пише Макгахан в своите репортажи от Руско-турската освободителна война, „Руснаците са готови да се откажат от Проливите, от превземането на Цариград, от всичко. Само от едно никога няма да се откажат – освобождението на България!“. И изобщо – с кой акъл противопоставяте героизма на априлските въстаници срещу героизма на българските опълченци?! С кой акъл? Не с Вашия,
очевидно.
Нищо не може да замени Трети март, Възкресението българско! Нищо!
Господине министре!
Един въпрос: Какъв ни е на нас Трети март? Какво общо има
Освобождението на България с България?
Отговорете!
И си събирайте дърмите!