Няма по-драстична заплаха за националната сигурност на България от отнемането на финансовия ни суверенитет – лева
В исторически план най-устойчивите държави са тези, които съхраняват своята валута, собствената си финансова система и икономически контрол върху националните процеси. Българският лев – с всичките си превъплъщения през годините – е не просто разменна единица. Той е символ на държавност, на суверенитет и на възможността българската икономика да се развива спрямо реалностите на своята територия и интересите на собствения си народ.
Днес обаче сме изправени пред най-сериозната заплаха за националната ни сигурност от началото на прехода: доброволното отказване от лева и въвеждането на еврото. Мнозина се изкушават да гледат на това като на “естествена” стъпка към европейска интеграция. Но цената на тази стъпка е неизмерима – тя е цената на окончателната загуба на независимост.
България се намира във валутен борд от 1997 г., което на практика означава, че и без това сме силно ограничени във воденето на самостоятелна парична политика. Но наличието на лев, макар и привързан към еврото, все още дава възможност за маневриране в ситуации на криза – било то чрез фискална политика, било чрез целенасочени решения, базирани на национални приоритети. С въвеждането на еврото изцяло отпада дори тази илюзорна автономия. От този момент нататък България няма да може да защити себе си нито икономически, нито социално, нито дори геополитически.
Паричната политика е инструмент за управление на риска, на кризи, на растеж. Ако се откажем от лева, ще сме като държава без волан – движена от решения, вземани извън границите ни, в интерес на чужди икономики и чужди центрове на власт. В еврозоната водещи са интересите на държави като Германия и Франция. Малки икономики като българската ще останат в ролята на периферия – лишена от възможност за развитие на собствена индустрия, селско стопанство или иновации, освен ако не са в съответствие с външни директиви.
Особено важно е да подчертаем, че с премахването на лева ще изчезне и последният реален ориентир за икономическа идентичност. Левът е не само икономически инструмент, той е част от националното съзнание. С неговото изчезване ще се изгуби и усещането за принадлежност към българската държава. Защото в една държава без собствена валута “национална сигурност” е просто празна фраза – няма как да пазиш нещо, което вече не е твое.
Разбира се, това няма да се случи с гръм и трясък. Напротив – процесът ще бъде обвит в езика на “реформи”, “модернизация” и “интеграция”. Но същината ще остане: без лев, без контрол върху собствената икономика и с наложена фискална дисциплина по чужд модел, България ще загуби окончателно и последните си остатъци от суверенитет.
А когато една държава не може да определи сама икономическите си приоритети, не може да защити своя пазар и население, не може да реагира на кризи чрез собствена финансова политика – тогава тя вече не е държава в пълния смисъл на думата.
След този повратен момент понятието “национална сигурност” просто няма да съществува. Ще остане само фасадата на институции, които ще прилагат чужди правила, в интерес на чужди структури, принасяйки в жертва благосъстоянието на българския народ.
Истинският патриотизъм днес не е в лозунги и церемонии, а в защита на последното, което ни е останало – българския лев.
Post Comment