Нямат мирясване! Тласкат ли евролидерите континента към нова глобална катастрофа?

Въпреки
опасната ескалация в военно-политическата
обстановка поредният съвет на Европейският
съюз протече по подобен на предишните
дневен ред. Още в началото изпреварващо
и демонстративно пред медиите бе показана
срещата между Коща, фон дер Лайен и
Зеленски. Избързаха, за да може, ако
някой е дошъл неподготвен, да бъде
ориентиран, какво предстои да се разглежда
и какво трябва да бъде решено. Коща
разпалено заяви, че е крайно време да
се усили натиска върху Русия, все едно,
че досега само леко и гальовно са се
отнасяли към политическия си враг. Фон
дер Лайн се присъедини към пожеланието
като допълни многократно споменавания
факт, че за съжаление Русия нито за
минута не е спазила енергийното
споразумение, което принуждава Украйна
да отговори по съответния начин. Видимо
липсваше третият основен член на този
екип, британският премиер, но пък затова
Урсула както не един път дословно
изрецитира неговите думи. Зеленски се
разля от благодарности към своите верни
партньори и допълни, пак иносказателно,
че само в тяхно лице вижда истинските
лидери. Както се казва, без бой да се
сетиш, кой последно време не е „истински
лидер“ за него. С други думи, тримата
явно съвместно бяха скроили нещата и
затова набързо подсказаха за всеки
случай както темата така и направлението
на очакваните „дискусии“. Но не казаха
нищо за вероятно също подготвените
предварително изводи от срещата. Което
пък се видя накрая по време на
пресконференцията на Зеленски.

Докато
слушах тези изявления – те веднага бяха
предадени по нашите медии абсолютно
точно без да бъде пропусната нито една
дума, особено забележката на Зеленски
кой е истински лидер – у мен се появи
едно доста неприятно чувство. Дали тези
три личности плюс липсващият към тях
британски партньор няма да се окажат
гробокопачите на Европа? Дори в такава
ситуация, в която участващите в
украинско-руския конфликт страни
промениха вида и характеристиката на
своите отношения, дори когато е ясно,
че единствената като ниво западна
суперсила на практика отказва вече да
се ангажира както преди с европейските
ни проблеми, това парадоксално не тревожи
никой в Брюксел, напротив усилва амбициите
им да тръгват, запътили се към нов
холокост. Марко Рубио наскоро в Гърция
подхвърли нещо, което вероятно искаше
да се запомни за всеки случай, че е казано
от американците, и което би трябвало
да бъде чуто. В неговия мек, дипломатичен
тон той каза, че е напълно е възможно
ескалацията да „прескочи“ рамките на
сегашния конфликт. Вероятно се е опитвал
да обясни на нашите, както ги нарече
един коментатор, „природно глупави“
евролидери, че ескалацията няма пределни
граници и че като нищо тя ще доведе до
онова, което плаши народите на Европа,
и от едната и от другата страна –
пълномащабната война вместо очаквания
мир.

Сега в
Брюксел нищо оригинално не се случи –
нито се скараха на Зеленски за отношението
му към Тръмп, дори го потупаха по рамото,
нито се договориха за бъдещата енергийна
политика, жизнено важна за континента
ни, нито измислиха друго освен пак да
напълнят торбичката на любимеца и да
подготвят новия пакет санкции. Апропо,
Урсула не пропусна да заяви, че са решени
да не допуснат да отпадне нито една от
досега взетите санкции – камъче пак в
градината на Тръмп. За да не се мъчат
евролидерите да пресмятат какво ни чака
като финансов товар, Зеленски им го
каза директно – 75 милиарда трябва да
му се осигорят за да „защити“ Европа.
По този повод един водещ анализатор от
Ню Йорк, Роман Кадемин направи, както
винаги удачно, точния коментар за чутото.
Сравни Зеленски с оня „далечен роднина“,
на когото веднъж е помогнато, след което
той счита, че „роднините“ му са длъжни,
и при всяка среща иска още и още, досадил
на всички.

Тръмп,
макар и на тази среща отсъстващ, беше в
центъра на вниманието. Не го оставиха
тоя човек на мира. От дълго време все
се опитват да го боцкат отляво и отдясно
и да го провокират. Да, обаче Тръмп не е
Путин. Както се вижда хич няма намерение,
ей така, да ги търпи и да ги наблюдава
отдалеч. Почна да спира Старлинг и като
нищо ще го спре съвсем, преустанови
временно износа на оръжие към Украйна,
уж че запасите трябва да се попълнят.
Утре може и директно да им каже останалото
или да им покаже с пръст, както обича,
решението си за тях. Зеленски заедно с
неговите приятели от Демократична
партия спят и виждат как ще се провали
Тръмп на изборите. Едва ли не се надяват,
че при загуба той сам ще си подаде
оставката. И в същото време внимателно
следят всяка негова реакция, всяка
негова дума. Веднага след Съвета, дали
на шега или просто да подметне поредния
журналист, Тръмп каза, че отношенията
му със Зеленски са „прекрасни“. И какво
си мислите, че се случи? Зеленски, досега
обсипвал Тръмп с всевъзможни „мили“
определения, на минутата изпрати
делегация към Вашингтон. И това ако не
е дебелоочие, здраве му кажи.

Има
обаче нещо, което наистина събужда
тревоги у нас, неравнодушните все още
европейски граждани, и то е, че, като
слушаме войнствените изявления на
брюкселци и на техните подгласници в
някои особено „мощни“ и настървени
страни, например, като балтийските,
надежда, че скоро ще мирясат няма. Има
един интересен, но дано да е невъзможен
сценарий, който подсказа Яков Кедми,
поел от известно време ролята на
израелската „баба Ванга“. Да се изплезваш
на Русия, казва той – приблизително
цитирам – и постоянно да дърпаш дявола,
тоест, мечока за опашката, може и да е
удоволствие, но винаги трябва да
предполагаш, че би могло да ти причини
маса беди. Особено сега, когато Америка
явно е заявила, че, както казва Тръмп,
по-добре се работи с Путин отколкото
със Зеленски, Европа е в най-голяма
опасност. Ако, да речем, Путин в тази
обстановка рече, добре, като толкова
искате война, хайде да я почваме, само
можем да си представим и то приблизително,
какво би ни се получило. Досега не ни се
вярваше, че това е възможно, когато зад
Европа беше САЩ. А дали е така сега?
Какво ще стане с нас без американската
военна помощ, без Турция, за сега пасивна
по този въпрос? Пак ние, европейците ще
го отнесем, ще отидат маса хора бадева.
Аданаакълиите от Брюксел, ако не друго,
в личен, самозащитен план би трябвало
да си зададат един чисто човешки въпрос,
надява ли се някой от тях да оцелее при
такъв конфликт. Има ли къде да се скрие?
Толкова ли не се замислят, че първи ще
изчезнат от тая земя, ако се стигне до
такова нещо. И при така очертана
перспектива да продължаваш само за
война да говориш, прикривайки я със
смокиновия лист на мирните намерения.
Вместо да тръгнеш, щом желаеш и го
твърдиш, с натиск да принудиш Путин да
седне на масата за преговори. Но не по
лесния начин, като си плащаш за да върви
войната по-далеч от теб, а по дипломатичен
път, да се стовариш не в Киев, а в Москва,
и директно да отидеш и с достатъчна доза
нахалство да заявиш – давайте да сядаме
и да се оправяме. Това е принудата, това
е умната формула на натиска, а не от
камбанарията на Брюксел само да викаш
и да заплашваш.

Единственият,
който си тръгна от Брюксел доволен и с
леко сърце, е пак Зеленски. Отново
кандисаха на неговото. А по време на
пресконференцията си той „направо в
очи“, както казваха едно време на село,
се похвали, че е постигнал целта си. Че
с атаките на руснаците по кораби в
акваторията на натовски държави, трябва
вече всички да са убедени, че войната
идва и при тях. Дори картинно обрисува
„обстановката“. Сега, рече той, по някой
друг дрон, а после ще долетят и ракетите,
както е при нас. Даже уточни, че дори в
деня на Съвета по Киев са ударили над
1000 дрона и стотици ракети. „Скромничко“
пропусна, колко дронове и ракети са
летели в другата посока. И тук ние,
нормалните европейци, в случая най-вече
румънци и българи, с нашето вечно неверие
бихме могли да си зададем някои въпроси
от рода: Как така се получи, че руснаците,
както искаме да е, се активизираха точно
преди Съвета в Брюксел и за пръв път се
нахвърлиха по кораби, които плават точно
покрай нашите брегове? Да не говорим,
че и маршрутите им съвсем отскоро бяха
отклонени от украинците да минават
покрай нашите граници. Може би е прав
Зеленски като твърди, че по този начин
и ние, натовци, усетихме опасността.
Тогава остава съвсем „пътем“ да попитаме
господина, в чия полза е да „опитаме
опасността“? На руснаците или все пак,
както си пролича от думите му, на
украинците? И тогава? Най-добре ще е да
не питаме по-нататък, за да не изкривим
правата линия.

Другото
е също интересно, че от ескалацията в
Черно море и от „ескалацията“ в
отношението на Зеленски към Тръмп се
роди и поредната негова идея, подбутната
явно от заявленията на британеца и на
Лайен, че руснаците не спазват примирието.
На часа Зеленски обяви, че са му нужни
100 дни, в които той обещава, че няма да
атакува рафинериите на руснаците, но
пък иска насреща Старлинг с опция за
действие на 300 км. Изглежда тоя човек не
си следи мислите. Буквално преди няма
две седмици той заяви, че на него му
трябват точно 3 месеца да съсипе Русия
и знае как да го направи. Така че, това
е положението при него.

Бавно
обстановката от дни насам почна да се
отаява и да се оляга. Колкото и да
изглежда, че ескалацията настръхва,
все повече се изясняват нещата, няма
питанки в позициите на участниците в
Европейският конфликт, нито в Европейския
съюз, нито в НАТО, нито в Украйна или в
останалите европейски страни. Има
движение само в позициите на Русия и на
САЩ. От цялата работа, както е усетил
цитираният по-горе Роман Кадемин, май
съзрява създаването на така наречения
„ситуативен съюз“, тоест подготвя се
нещо, което в средата на ноември трите
велики ще договорят и ще въздадат на
всеки заслуженото. Защото и те нямат
време повече да се занимават с кандърми,
с убеждения и молби.

В тази
връзка се сетих за нещо интересно, което
мина из сайтовете наскоро. В Япония са
открили ресторанти, където сервират
хора страдащи от деменция. Правят го
това, за да могат посетителите, освен
показвайки съпричастието си, да се
научат да общуват с хора като тях.
Впечатлява, нали? Дали пък нас не ни
управляват в Брюксел хора с подобни
признаци? Можем в човешки план да проявим
състрадание, разбира се, но дали трябва
да се учим да ги траем, та да се чудим и
маем, какво още ще ни поднесат на масата
в европейския ни ресторант.