Нова ера в онкологията: Daraxonrasib дава надежда при един от най-смъртоносните видове рак

Ново противораково лекарство може да се окаже един от най-значимите пробиви през последните години в лечението на рака на панкреаса – заболяване, което дълго време остава сред най-трудните за терапия и с една от най-ниските преживяемости сред онкологичните диагнози.

Лекарството се нарича daraxonrasib и се продава в САЩ под търговското наименование Rasonque. То вече е одобрено от американската Агенция по храните и лекарствата за определени пациенти с метастатичен аденокарцином на панкреаса.

Причината препаратът да предизвиква толкова голям интерес е начинът, по който действа. Повече от 90% от случаите на най-разпространената форма на рак на панкреаса са свързани с мутации в семейството на гените RAS. В продължение на десетилетия тези протеини се смятаха за изключително трудни, а на практика почти невъзможни за директно блокиране с лекарства.

RAS може условно да бъде описан като молекулярен превключвател, който контролира растежа на клетките. При определени мутации той остава постоянно в положение „включено“, което изпраща непрекъснати сигнали към раковите клетки да се делят и растат.

Daraxonrasib е първото одобрено лекарство от нов клас така наречени RAS(ON) инхибитори, които атакуват именно активното състояние на този протеин. За разлика от някои по-ранни терапии, насочени само към отделни специфични RAS мутации, новият медикамент може да въздейства върху по-широк спектър от тях.

Резултатите от голямото клинично изпитване RASolute 302 са впечатляващи. В него участват 500 пациенти с метастатичен рак на панкреаса, чието заболяване е прогресирало след предходно лечение.

Средната обща преживяемост при пациентите, получавали daraxonrasib, достига 13,2 месеца срещу 6,7 месеца при стандартната химиотерапия. С други думи, в рамките на проучването медикаментът практически удвоява медианната преживяемост.

Разликата се наблюдава и по отношение на времето, през което заболяването не прогресира. При пациентите на daraxonrasib то е около 7,2 месеца срещу 3,6 месеца при стандартното лечение.

Особено важен е и профилът на поносимост. Само около 1% от участниците прекратяват лечението с daraxonrasib заради нежелани реакции, докато при химиотерапията този процент е значително по-висок.

Лекарството се приема през устата веднъж дневно, което също представлява сериозна промяна за пациенти, които иначе често преминават през тежки цикли на венозна химиотерапия.

Одобрението в САЩ към момента обхваща възрастни пациенти с метастатичен аденокарцином на панкреаса, които вече са получили поне една системна терапия или не са подходящи за комбинирано системно лечение.

Учените обаче вече проверяват дали медикаментът може да бъде използван още в началото на лечението. Провеждат се нови изпитвания от фаза III, които трябва да установят дали daraxonrasib би могъл да се превърне в терапия от първа линия.

Това е особено важно за рака на панкреаса. Заболяването често се открива късно, когато вече се е разпространило в други органи, а възможностите за лечение са ограничени. При метастатичните форми дългосрочната преживяемост остава изключително ниска.

Daraxonrasib не означава, че ракът на панкреаса вече е лечим във всички случаи. Част от пациентите изобщо не реагират на терапията, а при други туморите впоследствие могат да развият резистентност и отново да започнат да растат.

Значението на откритието обаче надхвърля само рака на панкреаса.

RAS мутации се срещат и при голяма част от случаите на колоректален рак, както и при приблизително една трета от белодробните аденокарциноми. Това означава, че технологията зад daraxonrasib потенциално може да бъде приложена и при други широко разпространени злокачествени заболявания.

Компанията Revolution Medicines вече разработва допълнителни лекарства, част от които са предназначени за конкретни RAS мутации, а други трябва да атакуват различни варианти на протеина едновременно.

Разработват се и подходи за преодоляване на един от най-големите проблеми при таргетната терапия – способността на раковите клетки постепенно да се адаптират към лекарствата и да изграждат устойчивост.

Повече от 2500 пациенти вече са получили поне един от разработваните RAS(ON) инхибитори в рамките на различни клинични програми.

След десетилетия, през които RAS беше определян като една от най-желаните, но практически недостъпни мишени в онкологията, daraxonrasib показва, че тази бариера вече може да бъде преодоляна.

Ако резултатите се потвърдят и при по-ранните стадии на лечението и при други видове тумори, новият клас лекарства може да промени не само терапията на рака на панкреаса, а начина, по който се лекува цяла група от най-разпространените онкологични заболявания.