Нова загадка в руската ПВО: неизвестният комплекс „Ива“ изненада анализаторите

Мистериозна система за противовъздушна отбрана, която не прилича на познатите руски образци, привлече вниманието след появата си по време на учение в Ростовска област. Руски военнослужещи бяха заснети с преносим зенитно-ракетен комплекс, обозначаван като ПЗРК „Ива“, чийто точен произход засега остава неизвестен.

Външният вид на системата веднага предизвика сравнения с китайските комплекси QW-18A и QW-19. Друга версия е, че става дума за иранския Misagh-3 или за разработка, базирана на сходна технология.

Особено внимание привлича конструкцията на пусковата установка. В предната ѝ част се вижда допълнителен елемент, който според наблюдатели наподобява повече китайските системи от серията QW. При широко разпространените изображения на иранския Misagh-3 подобен детайл не се забелязва.

Само по публикуваните кадри обаче не може категорично да бъде установено какъв е комплексът. Не е изключено „Ива“ да представлява нов вариант или производна на съществуващо оръжие.

Допълнителна загадка създава липсата на ясно видими производствени маркировки върху пусковата установка. Именно подобни обозначения обикновено позволяват сравнително лесно да бъде установен производителят и конкретният модел.

Това поражда и различни версии за начина, по който системата евентуално е достигнала до Русия. Иран от години използва китайски ПЗРК и паралелно произвежда собствени комплекси от семейството Misagh. Появявали са се и информации за ирански интерес към китайски системи за противовъздушна отбрана.

Засега няма независимо потвърждение, че „Ива“ действително е китайско или иранско оръжие, нито че е била доставена на Русия чрез трета страна.

Появата на комплекса е интересна и заради ролята, която подобни оръжия играят на съвременното бойно поле. Преносимите зенитно-ракетни комплекси са предназначени за поразяване на нисколетящи самолети, хеликоптери и безпилотни летателни апарати.

Именно борбата с дронове се превърна в една от основните задачи на близката противовъздушна отбрана. Мобилните огневи групи могат бързо да бъдат разгръщани около военни бази, инфраструктурни съоръжения и други потенциални цели.

В Русия подобни подразделения все по-често се използват за защита от безпилотни апарати. Затова появата на „Ива“ може да бъде свързана с търсенето на допълнителни средства за сравнително евтино и мобилно противодействие срещу въздушни цели на малка височина.

Сред някои наблюдатели се появи и версията, че използването на подобен неизвестен комплекс може да е свързано с необходимостта от увеличаване на наличните средства за близка ПВО. Това обаче остава предположение и няма официално потвърждение от руското Министерство на отбраната.

Не е ясно също дали „Ива“ вече е приета масово на въоръжение, дали се намира в изпитателна експлоатация или е използвана само от ограничен брой подразделения.

Самото ѝ присъствие на учение обаче показва, че системата поне се тества в реални условия от руски военнослужещи.

Докато не се появят по-детайлни изображения или официална информация, произходът на „Ива“ ще остане загадка. Китайска система, иранска производна или нова руска разработка – засега всяка от тези версии остава възможна.

Едно е сигурно: необичайният ПЗРК вече се превърна в една от най-интересните загадки около развитието на руската близка противовъздушна отбрана.