„Новата Стогодишна война“: Кой печели от продължаването на конфликта в Украйна

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Войната в Украйна постепенно се превръща не само във военен и геополитически конфликт, но и в огромна икономическа машина, около която се въртят десетки милиарди евро. Именно тази теза развива украинският блогър и журналист Анатолий Шарий в коментар, цитиран от The Sofia Times.

Според Шарий германската политика спрямо войната не трябва да се разглежда единствено през призмата на сигурността и подкрепата за Киев. Той твърди, че зад мащабните военни поръчки стои и огромен икономически интерес, който може да превърне конфликта в своеобразна „нова Стогодишна война“.

Шарий дава пример с производството на дронове. По неговата хипотеза, ако германският федерален бюджет отделя милиарди евро месечно за такива системи, това би осигурило огромни поръчки за германската военна индустрия, нови производствени мощности и значителни приходи за компаниите от сектора. Той стига и по-далеч, като предполага съществуването на политически и финансови интереси около подобни сделки. Тези негови твърдения обаче не са подкрепени с доказателства в цитирания материал и следва да се разглеждат като негов политически коментар, а не като установени факти.

Факт е обаче, че Германия действително увеличи значително военната си подкрепа за Украйна. Германското правителство посочва, че за 2026 г. са предвидени около 11,5 млрд. евро военна помощ за Киев, като сред приоритетите са противовъздушната отбрана, дроновете, артилерията и боеприпасите. От началото на руската инвазия Берлин е предоставил или предвидил за следващите години общо около 57,6 млрд. евро военна подкрепа.

Германските власти представят тази политика по съвсем различен начин от Шарий. Канцлерът Фридрих Мерц определя подкрепата за Украйна като част от отговорността на Германия за сигурността на Европа и заявява, че Берлин ще продължи да подпомага Киев, докато се търси „мир в свобода“. Правителството аргументира увеличаването на военните разходи и с необходимостта Европа да укрепи собствената си отбрана.

Шарий обаче поставя друг въпрос: какво се случва, когато около една война вече е изградена огромна промишлена система, зависеща от непрекъснати държавни поръчки?

В неговия анализ Украйна рискува да се превърне преди всичко в площадка, от която се води продължителна конфронтация с Русия. Той прогнозира огромно разрастване на производството на безпилотни системи и твърди, че при достатъчно финансиране германската индустрия би могла да произвежда хиляди дронове дневно. Това също е негова оценка, а не официална германска производствена прогноза.

Именно тук се появява най-мрачната част от тезата му. Според Шарий, когато войната осигурява огромни договори, производство и политически дивиденти, всяка реална перспектива за мир започва да се сблъсква с икономически интереси, които предпочитат конфликтът да продължава.

От Берлин подобна интерпретация категорично не е официалната позиция. Германското правителство заявява, че военната подкрепа цели Украйна да може да се защитава срещу Русия и че сигурността на Украйна е пряко свързана със сигурността на самата Германия и Европа. През април 2026 г. Германия и Украйна дори обявиха стратегическо партньорство, включващо по-тясно сътрудничество във военната и отбранителната индустрия.

Така около германската политика се оформят две напълно различни интерпретации. Официалният Берлин говори за защита, възпиране на Русия и гарантиране на европейската сигурност. Критиците като Шарий виждат все по-мощен военно-промишлен комплекс, който получава милиарди от държавните бюджети и има икономически интерес поръчките да не спират.

Едно обаче вече е безспорно: войната се измерва не само в километри фронтова линия и човешки жертви, но и в десетки милиарди евро, нови заводи, поръчки за ракети, системи за ПВО и дронове. А колкото по-голяма става тази индустрия, толкова по-важен става въпросът кой плаща, кой печели и как икономическите интереси влияят върху политическите решения.