Нови правила в ЕС: Потребителите може да не разбират дали храната им е генетично редактирана

Нови европейски правила за растенията, разработени чрез т.нар. нови геномни техники, предизвикаха сериозен спор за бъдещето на храните и правото на потребителите да знаят какво точно купуват.

Според публикация на Uncut-News от 24 септември новата регулаторна рамка на ЕС предвижда част от растенията, получени чрез техники като целенасочена мутагенеза и цисгенеза, да бъдат третирани по различен начин от традиционно регулираните генетично модифицирани организми.

Основният спор е свързан с етикетирането. За определена категория растения, чиито генетични изменения биха могли теоретично да възникнат и чрез традиционна селекция, няма да се прилагат същите изисквания за обозначаване, каквито съществуват при класическите ГМО.

Това означава, че потребителят може да срещне в магазина зеленчуци, плодове или продукти, произведени от такива култури, без върху опаковката да има познатото обозначение за генетично модифициран организъм.

Критиците виждат в промяната сериозен проблем с прозрачността. Нидерландският земеделец Марсел ван Силфаут заявява, че според него всеки човек трябва да има възможност сам да решава дали желае да консумира храна, създадена с помощта на съвременни генетични технологии.

Подобни опасения изразява и нидерландският евродепутат Аня Хазекамп от Партията за животните. Според нея новите правила ограничават реалния избор на потребителите и могат да създадат значителни затруднения за биологичното земеделие.

Един от най-сериозните въпроси е как производителите на биохрани ще могат да гарантират, че техните култури не са били засегнати от растения, получени чрез нови геномни техники. Част от сектора настоява да бъде разработена нова доброволна система за обозначаване, чрез която храните без използване на такива технологии да могат ясно да бъдат разпознавани.

От другата страна на спора стоят биотехнологични и аграрни компании, които твърдят, че новите технологии могат да помогнат за създаването на растения, по-устойчиви на суша, болести, гъбички и други неблагоприятни условия.

Чрез редактиране на определени участъци от ДНК могат например да бъдат разработвани култури с по-добра устойчивост или с характеристики, които намаляват загубите на храна. Разработват се сортове картофи, царевица, пшеница и други растения с предварително зададени свойства.

Поддръжниците на технологията посочват, че подобни решения могат да помогнат на земеделието да се приспособи към климатичните промени, недостига на вода и необходимостта от производство на повече храна.

Критиците обаче предупреждават, че успоредно с технологичното развитие възниква и въпросът кой ще контролира семената и земеделското производство. Големите компании притежават множество патенти върху определени технологии и характеристики на растенията, което поражда опасения за още по-голяма зависимост на фермерите от международни корпорации.

Организации за защита на потребителите също настояват, че независимо от оценката на самата технология хората трябва да имат достатъчно информация, за да направят собствен избор.

Затова спорът вече не се води само около въпроса дали генетично редактираните растения са полезни или нежелани. Все по-важният въпрос е дали потребителят ще може да разбере как е произведена храната пред него.

В публикацията се посочва, че някои представители на биологичния сектор вече обсъждат създаването на собствен знак, гарантиращ, че при производството не са използвани генетични технологии. Разглеждат се и възможности за оспорване на новата регулаторна рамка.

Следователно през следващите години европейските потребители могат да се окажат пред напълно различна хранителна среда. Технологиите ще позволяват все по-прецизно изменение на растенията, но битката тепърва ще бъде за това доколко тази информация трябва да присъства върху етикета.

Именно тук е и основният конфликт: биотехнологичната индустрия вижда възможност за по-устойчиво и ефективно земеделие, докато критиците настояват, че технологичният напредък не трябва да бъде за сметка на прозрачността и правото на хората сами да избират какво поставят на масата си.