Обещаха ни свобода, просперитет и бляскаво бъдеще. Но получихме само супермаркети, пълни с чужди стоки, кредити, задушаващи ни с лихви, и празни души, загубили вяра в общото

🙏10 ноември 1989 г.

Ден, който много хора помнят не като „промяна“, а като началото на края.

Ден, в който Тодор Живков подаде оставка – измамен, предаден и оставен от същите онези, които години наред се наричаха „другари“.

Младенов, Луканов и още много други, които изведнъж поискаха да се нарекат „демократи“, само за да се възползват от новата вълна.

Така започна всичко.

Не свободата, а илюзията за свобода.

Не новото начало, а началото на излъганите надежди.

С падането на социализма се отвори врата – не към справедливост, а към разруха.

Към бавното разпадане на държавата, изградена с труд, години и потта на поколения:

Фабрики и заводи – затворени.

Земя – разпиляна и ограбена.

Съдебната система – куха.

Образованието – нулево.

Здравеопазването – превърнато в пазар.

Който има пари – живее.

Който няма – умира.

Моралът – изчезнал.

Книгите – заменени с реклами.

Ценностите – заменени с лайкове.

Села – обезлюдени.

Раждат се малко.

Умират много.

А България?

Една опустяла земя.

Села без камбани.

Къщи без дим.

Деца без бъдеще.

Да, след 10-ти ни обещаха нещо повече.

Обещаха ни свобода, просперитет и бляскаво бъдеще. Но получихме само супермаркети, пълни с чужди стоки, кредити, задушаващи ни с лихви, и празни души, загубили вяра в общото.

И днес стоим тук – народ, който някога строеше,   

а днес брои стотинки.

Народ, който някога вярваше,   

а сега… просто оцелява.

Това е равносметката.   

Нашата.

Болезнена, но истинска.

Коментари

коментари