Обръщение на българския народ към руския император Александър II, 4 април 1878 г Ваше императорско величество. Голямо събитие се случи: България възкръсна!
Обръщение на българския народ към руския император Александър II, 4 април 1878 г
Ваше императорско величество.
Голямо събитие се случи: България възкръсна!
Камъкът – поредица от векове, блокиращи изхода от нейния тъмен ковчег, в течение на два века вашите славни предци, суверен, многократно са се опитвали да го търкулнат; народът им проля потоци от благородната си кръв, но по неразгадаема съдба Божия гробът не се отвори!.. Но българският народ не престана да вярва, че слънцето на неговото освобождение ще изгрее от далечния Север, че ще дойде времето – и не иначе, а оттам Господ ще изпрати своя Ангел да спаси погребаните му живи хора.
И тази надежда не беше напразна.
Удари часът – и се яви Ти, божественият Избраник, вече увенчан с великата титла Цар Освободител.
Вие със собствените си ръце, начело на братския си народ, с неговата кръв, със собствената си кръв извършихте нещо ново, невиждано до сега във величието си жертвата и, – надгробната плоча се търкулна!..
Опиянени от възторг, ние отново възкликваме: случи се – България възкръсна!
Случи се и отсега нататък на Тебе, Владико, с Твоя велик народ българите дължат нов живот – правото да се наричат хора, да славят открито и гласно името Христово; са задължени от надеждата след време да станат един от народите на цивилизования свят, след като са развили напълно моралните сили, дадени им от Бога; са длъжни от надеждата да се възползват напълно от даровете на своята природа – майката и нейната щедрост – да се обогатят [ориг. [да бъдем добри] към човечеството. С една дума: На теб, Господарю, българите дължат не само собственото си щастие, но и това на най-далечните си потомци.
Не е ли естествено в паметта на тези потомци, а не само в нашата благодарна памет, да остане завинаги свещено място?
Вашето велико име? И че вечно в клисурите и непристъпните височини на Балкана, в цветущите долини на Тракия и Македония, по бреговете на Дунав, Марица, Вардар и Българска Морава ще се чуват хвалебствени песни за Тебе, Спасителю наш, и братската любов към Твоя народ, който се яви като огнен меч, поставен от Провидението в Твоите владетелни ръце, ще смаже вечния оковите, които ни тежаха.
Но, Господарю! Прости ни дързостта, оправдана от дълбочината на чувствата ни, отдадени на Теб и Твоя народ и непозволяващи да се ограничим до простото им излияние.
По древен православно-славянски обичай побратимите си размениха кръстове.
Братя руснаци, те с кръвта си ни дадоха възможност открито и смело да носим на гърдите си кръста на Христос.
Така, след като стъпиха на нашата земя, те сякаш ни поставиха този видим знак за тяхното братство с нас!
Позволете ни, суверене, в замяна на този свещен кръст, да предложим на вас и всичките ви спътници в делото на нашето освобождение предложения кръст-символ на триумфа на светлината над тъмнината.
Поставете го на гърдите си.
Сложете го на всички онези, които дойдоха под Твоето суверенно знаме, за да ни спасят.
Познавайки Твоето любвеобилно сърце, Царю Освободителю, виждайки Твоите сълзи на бойното поле, с които Ти, като свещено елей, помазваш раните на последните Твои воини, родени за нас, ние не се страхуваме да Те обидим, смело се обръщаме към Тебе с молитва да приемеш от ръцете на спасените от Теб хора, знак за тяхното завинаги укрепено братство с руския народ – същото [ориг. [същото] с това, което предлагаме на най-малките от Твоите чеда, които са понесли живота си за нас, както го понесе Ти самият, Твоите августовски синове, братя и роднини.
Post Comment