Офанзивата, предприета от Съединените щати и Израел срещу Иран – кулминираща с убийството на върховния лидер Али Хаменей – доведе до нова фаза на нестабилност в Близкия изток и по този начин разкри дълбоки пукнатини в Европа и по трансатлантическата ос.

В Брюксел реакцията беше бърза, но предпазлива

Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас нарече смъртта на Хаменей „определящ момент в историята на Иран“, подчертавайки, че „това, което ще последва, е несигурно“, но че сега „има открит път към различен Иран, такъв, който неговият народ би могъл да има по-голяма свобода да оформя“, пише Rai.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен също говори за „нова надежда за иранския народ“, предупреждавайки обаче, че „този момент носи реален риск от нестабилност, която би могла да тласне региона към спирала от насилие“. Свикването на Колеж по сигурност в понеделник сигнализира, че кризата се разглежда като стратегически повратен момент.

Европейското послание обаче стана по-малко сплотено на национално ниво

Франция, Германия и Обединеното кралство изясниха, че „не са участвали“ в ударите на САЩ и Израел, като същевременно осъдиха иранските ответни мерки и призоваха Техеран за „договорено решение“. Това е деликатен баланс: дистанциране от употребата на сила, без да се скъсва с Вашингтон.

Британският премиер Киър Стармър повтори, че Лондон „няма никаква роля“ в атаките, като същевременно нарече иранския режим „абсолютно отвратителен“ и настоя, че „никога не трябва да му се позволява да разработва ядрено оръжие“.

Същевременно той уточни, че „нашите сили са оперативни, а британските самолети са във въздуха днес като част от координирани регионални отбранителни операции“. Тази позиция отразява и правни съображения относно легитимността на интервенцията.

Италия, с Джорджия Мелони, винаги близка до администрацията на Тръмп, се надяваше на дипломатическо решение до самия край, но въпреки това подкрепи американския натиск върху Иран преди атаките.

„Надяваме се войната да продължи възможно най-кратко“, заяви външният министър Антонио Таяни, добавяйки, че правителството е било информирано за продължаващата атака. Говорител на германското правителство, твърд съюзник на Израел, който е заел твърда позиция срещу Иран, заяви, че Израел е информирал Берлин предварително за атаките.

Масово отменени полети в Близкия изток след атаките срещу Иран

От другата страна на Атлантика тонът беше съвсем различен

Републиканският сенатор Линдзи Греъм, близък до президента Доналд Тръмп, атакува европейската позиция: „Да кажа, че съм разочарован от съвместното изявление… е подценяване“, обвинявайки Западна Европа, че е станала „жалко слаба“ и твърдейки, че Тръмп е „чул виковете ви“ и че „помощта е пристигнала в голяма степен“.

Контрастът е и исторически. Париж, Берлин и Лондон бяха ключови играчи в ядрената сделка с Техеран от 2015 г., от която Тръмп се отказа през 2018 г. Днес те призовават за връщане към преговорите, докато Белият дом смята, че силата може да „унищожи“ и „унищожи“ иранските военни способности и да насърчи смяната на режима. Това не е просто тактическо разминаване: това е различно разбиране за това как се изгражда стабилност.

Атаката също така рискува да задълбочи вътрешните разделения в Европейския съюз и НАТО

Някои страни призоваха за спазване на международното право; други избягваха изричните критики към Вашингтон.

Спомените за Ирак, Либия и Афганистан тежат на заден план: западните интервенции, които започнаха със стабилизиращи цели и завършиха с дългосрочни дестабилизиращи ефекти.

По този начин иранската криза се превръща в изпитание за трансатлантическото сближаване

Европа се опитва да балансира между три императива: да не легитимира военната ескалация, да не скъсва с американския си съюзник и да не изглежда снизходителна към Техеран.

Дали този баланс е устойчив ще зависи от способността за овладяване на спиралата на насилието и от съществуването – или липсата на такава – на надеждна политическа стратегия след бомбардировките.

Материалът Офанзивата срещу Иран показа пукнатини в отношенията Европа-САЩ е публикуван за пръв път на Животът е любов.

Коментари

коментари