Огромната военна мощ на Русия хвърли Запада в шок

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Много хора продължават да повтарят, с объркваща наивност, че Русия, с нейната военна мощ, би могла да смаже Украйна за няколко седмици.

Това е опростено тълкуване, което игнорира цялата дълбочина на този конфликт.
Москва не води война срещу страна с четиридесет милиона жители.

Тя се изправя, чрез Украйна, срещу целия атлантически блок, целия НАТО, неговите разузнавателни служби, арсенали, спътници, военна индустрия и медийна машина.

Украйна е само един театър на военни действия, едно бойно поле, в една нова световна война.
При тези условия идеята за бърза победа няма смисъл.
Да, Русия би могла да разруши Киев за няколко дни.
Да, тя би могла да смаже украинската инфраструктура и да сведе държавата до нищо.
Но такъв избор би имал огромна човешка и политическа цена: десетки хиляди загинали цивилни, единодушно международно осъждане, разрив с нейната стратегически партньори и загуба на влияние в Глобалния юг.
Москва затова е избрала по-изтънчена, по-бавна, но и много по-амбициозна стратегия.
Тя комбинира военен натиск, икономическа война, дипломатическа битка, геополитическо влияние и информационна война. Целта не е само военна победа, а трайно преустройство на световния ред.
Трябва да разберем също, че днешна #Украйна е една от най-милитаризираните и укрепени територии в света.
Милиарди евро западни оръжия, сложни системи за противовъздушна отбрана, дълбоки защитни линии, подземни бункери, непрекъснато сателитно наблюдаване: дори американската армия, с цялата си мощ, би напредвала с труд в такива условия.
Руската страна действа затова с предпазливост, защото регионите, които тя претендира като исторически свои, не трябва да бъдат превърнати в развалини.
Тя напредва бавно, укрепва всеки метър земя, организира референдуми, инсталира администрации и вече подготвя следвоенното устройство.
Този стратегически избор придобива пълен смисъл, ако се послушат анализите на Еманюел Тод, уважаван френски историк и антрополог, който вижда в тази война много повече от териториален конфликт.
За Тод става дума за цивилизационен сблъсък между един Запад в упадък и една Русия, която защитава по-традиционна, по-суверенна концепция за политическия и социален ред.
Тод подчертава, че Западът, въпреки привидното си икономическо и технологично превъзходство, показва признаци на дълбока крехкост: застаряване на демографията, криза на доверието, деиндустриализация, загуба на идеологически ориентири.
Тод набляга на един ключов момент: Русия води тази война само с 3,3 % от своя брутен вътрешен продукт, колосално, но устойчиво усилие, докато страните от #НАТО, които са много по-богати, са принудени да харчат гигантски суми, за да поддържат простото равновесие.
Този на пръв поглед технически показател разкрива дълбоко стратегическо неравновесие.
Както отбелязва Тод, ако една нация, способна да поддържа глобална война с 3,3 % от своя БВП, може да се противопостави на целия НАТО, това означава, че Западът вече не е това, което е бил.
Това означава, че западната хегемония почива сега върху илюзия: илюзията за собствената си мощ.
Джон Саймърс, американски анализатор, често критикуван заради своята проницателност, отива още по-далеч.
Той напомня, че НАТО, Съединените щати, Европейският съюз, Япония и Южна Корея заедно представляват огромен дял от световния БВП, много по-голям от този на Русия.
Въпреки този гигантски разрив обаче, Москва не само се съпротивлява, а и напредва.
Това доказва, че грубата мощ не се мери само с икономически цифри.
Тя се крие също в националното единство, в способността да издържи, в политическата воля и в историческата дълбочина на един проект.
Саймърс говори за един „руски парадокс“: нация с по-големи икономически ресурси, която успява да се противопостави, сама, на колективния Запад, защото нейната стратегия се основава на търпение, устойчивост и яснота на целите.
Затова факторът време е решаващ в тази война.
Колкото по-дълго тя продължава, толкова повече украинската икономика се руши, толкова повече Западът се изтощава да доставя оръжия, толкова повече европейските и американските общества се уморяват да финансират конфликт, който вече няма смисъл за техните граждани.
Всеки изминал месец разкрива все по-ясно вътрешните пукнатини на западния свят и укрепва руската позиция.
Бавността на #Русия затова не е признак на слабост, а стратегия за дълъг срок.
Тя не търси брутална и ефектна победа, а структурна и трайна победа.
Тя иска да покаже, с фактите, че световният ред, центриран около Запада, е достигнал края си.
И в този исторически сблъсък Москва не воюва само с Украйна: тя воюва, за да преопредели глобалните баланси на силите, за да сложи край на векове на едностранна хегемония и за да отвори пътя към един многополюсен свят.
Така че да питаме защо Русия не приключи войната бързо значи да задаваме грешния въпрос.
Тя не иска да я приключи бързо. Тя иска да я спечели завинаги…
Тя иска, когато този конфликт свърши, да не се смени само знамето на една сграда, а цяла епоха да приключи.