OpenAI твърди, че AI модели са решили трудни задачи в математиката и физиката
Моделите на OpenAI са създали математически доказателства, които могат да променят разбирането за някои фундаментални проблеми в математиката, компютърните науки и квантовата физика. Компанията съобщава за резултати по три отделни изследователски проекта. Те засягат дългогодишни математически хипотези, сложността на изчисленията и математическите основи на квантовите полеви теории.
Резултатите все още трябва да преминат през независима научна проверка. OpenAI е публикувала доказателствата по математическия и компютърния проект, докато материалите по физиката ще бъдат представени след отделна оценка от външна група изследователи.
Един от проектите е свързан с хипотезата за локалното изглаждане (local smoothing conjecture) в хармоничния анализ. Тя е формулирана от Кристофър Соге през 1991 г. и описва поведението на вълните, когато се концентрират в определени области. В основата ѝ стои идеята, че екстремното фокусиране не може да се запазва произволно дълго.
OpenAI твърди, че нейните модели са доказали хипотезата във всички пространствени измерения. Според компанията резултатът решава и две други важни задачи — хипотезата на Какея и хипотезата за ограничението на Щайн.
Досегашните изследвания вече бяха постигнали значителен напредък. През 2019 г. Лари Гът, Хонг Уанг и Жуйсян Джан доказаха хипотезата за локалното изглаждане в две пространствени измерения. През 2025 г. Уанг и Захл доказаха триизмерната хипотеза на Какея.
Според OpenAI новото доказателство е генерирано на 18 октомври 2026 г., а на следващия ден е формализирано с помощта на Lean. Това е система за формална проверка на математически доказателства, която позволява аргументите да бъдат проверявани чрез компютърни методи.
Компанията е публикувала както доказателството на естествен език, така и формалната му версия в GitHub. Това дава възможност на други математици да проверят логиката и да установят дали резултатът издържа на независима оценка.
Вторият проект засяга хипотезата за експоненциалното време (Exponential Time Hypothesis, ETH). Тя е сред важните предположения в теорията на изчислителната сложност и се отнася до трудността на решаването на определени задачи за булева удовлетворимост — проблеми, при които трябва да се установи дали съществува набор от стойности, удовлетворяващ дадена логическа формула.
Хипотезата служи като основа за доказателства, че редица изчислителни задачи не могат да бъдат решени достатъчно бързо с известните алгоритми. Тя се използва в стотици научни публикации, включително в областта на теорията на графите, изчислителната биология, базите данни и изчислителната геометрия.
OpenAI твърди, че нейните модели са опровергали ETH. Резултатът е получен на 16 октомври, а на следващия ден доказателството е формализирано в Lean.
Ако твърдението бъде потвърдено, това може да наложи преоценка на изводите в множество научни изследвания. Опровергаването на хипотезата обаче не означава автоматично, че съществуват по-бързи алгоритми за решаване на всички засегнати практически задачи. Необходим е допълнителен анализ, за да се установи какви са конкретните последствия.
Проверката ще бъде ръководена от Ръсел Импаляцо и Рамохан Патури от Калифорнийския университет в Сан Диего, както и от Райън Уилямс от Масачузетския технологичен институт. OpenAI е поела ангажимент да финансира конференция, на която научната общност да обсъди твърдението. Доказателствата са достъпни за независимо разглеждане.
Третото изследване засяга математическите основи на квантовата теория на полето. OpenAI съобщава, че моделите ѝ са създали доказателства за съществуването на взаимодействащи теории с калибровъчни полета и фермиони в четири измерения.
Сред тях е квантовата хромодинамика (QCD) — теорията, която описва силното взаимодействие между кварките и глуоните. То е едно от четирите фундаментални взаимодействия в природата и е отговорно за свързването на кварките в частици като протоните и неутроните.
Работата обхваща и чистата теория на Ян-Милс, която е свързана с една от задачите за наградата „Милениум“ на Института „Клей“. Проблемът изисква строго математическо доказателство за съществуването на квантова теория на Ян-Милс и наличието на т.нар. масова празнина — фундаментално свойство, свързано с енергийния спектър на теорията.
За разлика от математическите и компютърните проекти, материалите по физиката все още не са представени по същия начин. Физикът Дейвид Грос ще ръководи външна група, в която участват Майкъл Дъглас, Артър Джафе, Игор Клебанов и Никита Некрасов. Екипът ще подготви собствено обяснение на резултатите, преди да публикува материалите, създадени с помощта на моделите.
OpenAI посочва, че трите научни сътрудничества ще работят независимо и участниците ще могат свободно да публикуват своите заключения. Компанията обещава и подкрепа чрез по-рано обявено дарение от 5 милиона долара за фондация „Саймънс“. Средствата ще помогнат за организирането на семинари и конференции, на които изследователите да оценят значението на резултатите.
Ако доказателствата издържат на независима проверка, те могат да имат сериозно значение за няколко научни области. Засега обаче ключовият въпрос остава дали други учени ще потвърдят твърденията на OpenAI и какви точно ще бъдат последствията за съществуващите теории.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.
В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Post Comment