Опознай историята на велика Русия: Хрушчов – Човекът, който подари Крим на измислената държава „украйна“
Никѝта Сергѐевич Хрушчо̀в (на руски: Никита Сергеевич Хрущёв) е съветски политик, на практика диктатор[4] на СССР, застанал начело на тоталитарния комунистически режим в страната след смъртта на Йосиф Сталин.
Хрушчов е роден на 3 (15) април 1894 г. в село Калиновка, Курска губерния, разположено в близост до днешната граница на Русия с Украйна. Произхожда от работническо-селско семейство. В ранна възраст той е овчар, а след това работи като механик в заводите и мините на Донбас от 1908 г. (едва 14-годишен), по-късно е участник в Гражданската война (1918 – 1920 г.). През 1929 г. Хрушчов постъпва и следва до 1931 г. в Московската промишлена академия и я напуска, за да работи в московския партиен апарат (1931 – 1935 г.).
През 1934 г. Никита Хрушчов става член на Централния комитет на комунистическата партия на Украйна, а от 1938 до 1947 г. е негов първи секретар.
В периода 1935 – 1938 г. Хрушчов е първи секретар на московския градски партиен комитет.
По време на Втората световна война Хрушчов е партиен комисар на фронта и достига до военното звание генерал-лейтенант през 1943 г. След войната Хрушчов е избран за секретар на Централния комитет на ВКП (б) от декември 1949 г. и едновременно в периода 1949 – 1953 г. е първи секретар на Московския комитет (МК) на партията. Като висш партиен функционер има отношение към организацията и провеждането на масовите репресии срещу партийни, държавни и военни функционери в навечерието на Втората световна война и след нея.
През март 1953 г. на съвместно заседание Пленумът на Централния комитет на КПСС, Министерският съвет на СССР и Президиумът на Върховния съвет на СССР вземат решение Хрушчов да се концентрира върху работата на Централния комитет на Комунистическата партия; във връзка с това той е освободен от задълженията си като Първи секретар на МК на партията.
Хрушчов и Кенеди, Виена, юни 1961 г.
След смъртта на Йосиф Сталин Никита Хрушчов е избран за Първи секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1953 до 1964 година и Председател на Съвета на министрите на СССР от 1958 до 1964 година. През 1959 г. получава Ленинска награда за мир.
Той организира разобличаването на Сталин, разкривайки ужасите на неговата диктатура пред света в доклад на закрито заседание на Двадесетия конгрес на КПСС през февруари 1956 г. По този начин Хрушчов започва ликвидирането на „култа към личността на Сталин“ и се опитва да въведе демократизъм в тоталитарната система. След Двадесетия конгрес на КПСС освобождава всички политически затворници, осъдени по времето на „култа към личността“. Въвежда определен ред и започва да осъществява контрол върху работата на органите за държавна сигурност. Под ръководството на Хрушчов съществува относителна творческа свобода за интелектуалците (размразяване при Хрушчов).
Като използва възможностите на плановата икономика, Хрушчов прави опит да активизира земеделието, с което СССР да изпревари САЩ в селскостопанското производство, хвърля огромни средства за разработване и усвояване на нови земеделски земи в Казахстан.
По време на Великата отечествена война 1941 – 1945 г. Никита Хрушчов служи в армията. Той е член на Военния съвет на Киев. Взима активно участие в отбраната на Сталинград и в подготовката на разгрома на германските войски в битката при Сталинград.
В следвоенния период Хрушчов работи много за организиране на борбата за възстановяване и развитие на икономиката.
Никита Хрушчов е свален от длъжност и е пенсиониран по решение на Октомврийския пленум на ЦК на КПСС през 1964 г. Умира в Москва на 11 септември 1971 година. Погребан е в Новодевическото гробище в Москва без държавна церемония.
Post Comment