Опознайте велика Русия: Художникът, станал неволен свидетел на убийството на руския император Александър II
За да разберем не само избора в темите на картините му, но да проникнем изцяло в смисъла на неговия живот и творчество, трябва да се върнем назад в историята и да разкажем накратко за незнаещите, кои са т.нар. Передвижници, защото руският художник Алексей Иванович Корзухин е един от тях.
През 1863 година четиринадесет студенти от Императорската художествена академия в Санкт Петербург решават да я напуснат, в знак на несъгласие с правилата в учебното заведение и консервативните преподаватели. Тяхното неподчинение е назовано „Бунтът на 14-те“.
Идеята им е изкуството да стане по-близко до хората. С тази цел създават независимо артистично общество, което назовават Передвижници (рус. Передвижники, англ. прев. Странстващите). През 1870 година артистичното общество е преименувано в Общество за пътуващи художествени изложби, с идеята да реализира на практика и хората от провинцията да се докоснат до изкуството.
Передвижниците са повлияни от обществените възгледи на литературните критици с либерални идеи Висарион Белински и Николай Чернишевски. В основата на тези идеи стоят реформи като отмяната на крепостното право, на цензурата над печата, смъртното наказание и пр.
Передвижниците следват и националната идея, че Русия има забележителна роля сред славяните. Ето защо художниците си поставят задачата да покажат вътрешната й красота чрез широк диапазон на теми от обществения живот.
Те критикуват несправедливостите, но показват и красотата на селския живот, както и силата на духа на обикновените хора.
Чрез хуманното си изкуство художниците-передвижници заклеймяват руските аристократични порядки и автокрацията.
Алексей Иванович Корзухин е един от 14-те „бунтовници“ на руската живопис и портретистика, типичен представител на изкуството на передвижниците и един от учредителите на организацията.
Роден е на 11 март 1835 година, преди 190 години, в Пермска губерния на Руската империя. Умира на 59 години през октомври 1894-та в Санкт Петербург.
Корзухин се ражда като дете на крепостни работници в един от уралските рудници и родителите му дори и не предполагали, че синът им може да поеме по друг път, различен от техния. Но 6-годишният Алексей нарисувал такива икони за местната Преображенска църква и няколко портрета на местни хора, че всички цъкали с удивление от таланта на малкия художник.
Още дете, Алексей тръгва да продава свои картини на пазара, за да подпомага семейството си. Именно на пазара го забелязва един иконописец, който го взима при себе си, като калфа и го учи на занаят.
От талантливото момче се заинтересувал и самият господар на родителите му – началникът на уралските рудодобивни заводи, професорът по минна геология Сергей Глинка.
Той, обаче, изпратил Алексей да учи не в художествена школа, а в специализирано училище по рудодобив.
Алексей не го завършва, но когато семейството му се преселва в Екатеринбургския монетен двор, той започва работа в леярната на Нижне-Исетския завод, а след това – в Екатеринбургския монетен двор.
И така, той остава крепостен работник като родителите си в продължение на десет години.
През 1863 година в Академията избухва бунтът на 14-те, за който вече пояснихме. Корзухин и другите му съратници въстават срещу консервативните си преподаватели. Отказват да рисуват предложените от тях теми и сюжети.
Младите художници не искали да рисуват повече по отвлечени от живота митологични теми, както и да изобразяват романтичните представи за селския живот. Настоявали сами да избират темите на дипломните си работи.
Помен на селското гробище (1865), худ. Алексей Корзухин
Заради това си поведение били поставени под негласен, но строг полицейски надзор.
Въпреки натиска успяват да се организират в Санктпетербургския артел, от който произхожда организацията на Передвижниците.
Писателят и график Аркадий Вишеславцев (1880), худ. Алексей Корзухин
От тази организация всъщност започва развитието на цялата реалистична живопис в Русия. Корзухин е един от учредителите и касиер на организацията, но между него и останалите учредители още от самото начало имало известни идейни разногласия.
Той бил против резкия разрив с Академията и официалната художествена система. Художникът не пропускал до края на живота си нито една от годишните изложби на Академията, за да представи свои творби.
Болярка (1882), худ. Алексей Корзухин
Отстоявал принципно мнението си, като развивал творчеството си по направлението реализъм, но рядко участвал в изложбите на передвижниците.
През 1872 година напуска организацията, като въпреки това остава на идейните й позиции.
Деца на терасата (1887), худ. Алексей Корзухин
Алексей Корзухин остава да живее и работи в Петербург. Става преподавател в училището към Обществото за поощрение на художниците. През 1865 година получава званието художник I степен, за платното си „Помен на селското гробище“, а три години по-късно, за картината „Връщане от селския панаир“ (1868), получава званието академик.
Портрет на уволнен войник (1883), худ. Алексей Корзухин
Работите му са ясно различими като стил. Те отразяват различни сцени от живота на народа, без да представят остро социалните проблеми. В творчеството му се забелязва баланс между „черното“ и „бялото“ в живота, което съответства и на неговата уравновесеност като личност.
Неделен ден (1884), худ. Алексей Корзухин
Корзухин е автор както на тъжни изображения на народния бит, така и на жизнерадостни ракурси от живота на обикновените руски хора. Запомнящи са картините му „Неделен ден“ (1885), „Омръзнал“ (1886), „Петрушка идва“ (1888), „Празник на девойките“ (1889), „Каруцар“ (1891), „Празникът на баба“ (1893) и др.
Петрушка идва (1888), худ. Алексей Корзухин
Някои от най-известните му работи: „Завръщане от града“, „Птичи врагове“, „При крайщника хляб“, „Преди изповед“, „В манастирския хотел“ и др.
Последната спомената била закупена от Павел Третяков, което само по себе си я нарежда между най-значимите платна на руската национална живопис.
В манастирския хотел (1882), худ. Алексей Корзухин
С широка популярност се ползват и много други картини на Корзухин като „Събиране на дългове“ (1868), „Бъдни вечер“ (1869), „Погребение на куче“ (1871), „Раздяла“ (1872), „Връщане на каруцаря от града“ (1873), „Сцена от бунта на стрелците. Иван Наришкин попада в ръцете на метежниците“ (1882) и др.
Що се отнася до портретистиката на художника, то лицата на неговите герои са наистина като живи. Сред известните му портрети са тези на художника „Михаил Песков“ (1863), „Портрет на неизвестен“ (1866), на писателката „Александра Ишимова“ (1875), на писателя и график „Аркадий Вишеславцев“ (1880), „Болярка“ (1882), „Портрет на уволнен войник“ (1883), на великия княз „Алексей Александрович“ (1889), на „Александър III“ и мн. др.
Изследователят на Сибир Александър Сибиряков (преди 1894), худ. Алексей Корзухин
Рисувал е както знаменити личности, така и обикновени хора, и особено деца от уралските села, момчета и девойки в сцени на веселие, срещи и раздели; изобщо във всякакви мигове на радост и тъга от детските години и младостта. Не случайно наричат Корзухин „майстор на детската душа“. Самият той е бил селско дете, израсло в бедност, но с волна душа.
Трогателни са картините му „Портрет на момиченце със забрадка“ (1874), „Момиченце“ (1877), „Баба и внучка“ (1879), „Деца на терасата“ (1887), „Селски момиченца в гората“ и др.
Селски момиченца в гората (1877), худ. Алексей Корзухин
Корзухин е автор и на много поръчкови работи за църквата, като изписването на московския храм „Христос Спасител“. В този храм има над 220 стенописа, икони и картини, повечето от които са изработени от Корзухин и неговия ученик Клавдий Лебедев.
Негово дело са също горния купол, стенописите над иконостаса, централния образ „Разпятие Христово“, както и забележителната Света Богородица с протегната ръка.
Момиченце (1877), худ. Алексей Корзухин
Според някои теоретици на изкуството, Корзухин определено е художник-реалист, но някои негови картини се доближават до идеите на Символизма. Това, разбира се, е мнението на експерти.
За обикновените хора той е художник, който е успял да долови по удивителен начин реалността, с всеки щрих на четката си, независимо дали е рисувал пейзаж, портрет, или сцена от битовия живот.
Женски портрет (1875), худ. Алексей Корзухин
През 1862 година произведенията на Корзухин били експонирани на Световното изложение в Лондон, а десет години по-късно във Филаделфия и Париж.
Алексей Корзухин умира в разцвета на силите си, след като се разболява от нервен срив. Причината е, че през 1881 година станал неволен свидетел на убийството на Александър II от членове на революционната организация „Народна воля“.
Александър III (преди 1894), худ. Алексей Корзухин
Малко история: Кой е императорът на Русия Александър ІІ? Наричан е едновременно Самодържеца и Цар-Освободител. Убит е на 13 март 1881 година при атентат, като това е осмото покушение срещу личността му. Атентаторите от „Народна воля“ и от други радикални революционни руски организации по ирония на съдбата го убиват точно преди Александър ІІ да подпише резолюция за нова политическа реформа в управлението на империята.
Царят-Освободител, наречен така заради подписания на 19 февруари (3 март) 1861 година Манифест за отмяна на крепостното право, пада жертва на фанатизирани революционери, описани в романа „Бесове“ на Ф. М. Достоевски.
Преди изповед (1877), худ. Алексей Корзухин
Шокът от атентата, на който Корзухин става неволен свидетел, се отразява на психиката и физическото му здраве. Художникът започнал да боледува все по-често и да работи все по-малко.
Въпреки това създал уникална творба за катедралния събор в Рига – „Тайната вечеря“, изпълнена за притвора на храма.
Завръщане от града (1870), худ. Алексей Корзухин
Алексей Корзухин умира на 18 (30) октомври 1894 година в Санкт Петербург.
Шест години по-късно прахът му бил пренесен от Николското гробище в некропола на майсторите на изкуството в Александро-Невската лавра.
Празник на девойките (1889), худ. Алексей Корзухин
Днес произведения на Корзухин могат да бъдат видяни в Третяковската галерия, Държавния руски музей, Държавния литературен музей, в музеите на Архангелск, Владимир, Екатеринбург, Козмодемянск, Тамбов, Твер, Тюмен, Минск, Одеса и др.
Еми МАРИЯНСКА
Post Comment