Опознайте велика Русия: Камчатка - Полуостров разположен в крайната североизточна част на Азиатска Русия

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Полуостров Камчатка е разположен в крайната североизточна част на Азиатска Русия. Простира се от север-североизток на юг-югозапад на протежение от 1200 km, ширина – до 450 km, площ – 370 хил.km2. Чрез тесния (до 100 km) провлак Параполски дол се съединява с континента.

Първото проникване на руските казаци на територията на Камчатския край е извършено през 1697 – 99 г. от руския първопроходец Владимир Атласов, който дава първите сведения за природа и населението на Камчатка. От 1737 до 1741 г. руският учен натуралист Степан Крашенинников извършва десетократно пресичане на полуострова в различни направления и извършва първото комплексно научно изследване на природата и населението на региона. През 1740 г. е основано пристанище, което от 1822 г. официално става град под името Петропавловски Порт, преименуван през 1924 г. на Петропавловск Камчатски.

На запад се мие от водите на Охотско море, а на изток – Тихия океан и Берингово море. Източното крайбрежие е значително разчленено, като образува големи заливи (Авачински, Кроноцки, Камчатски, Езерен, Карагински, Корф, Олюторски и др.) и дълбоко вдадени в морето скалисти полуострови (Шипунски, Кроноцки, Камчатски, Езерен и др.). Западното крайбрежие е много слабо разчленено, почти праволинейно с изключение на големия Пенжински завив (Петжинска губа) на север.

Западната част на полуостров Камчатка е заета от Западнокамчатската низина, постепенно преминаваща на изток и север в наклонена равнина. По оста на полуострова (северно от река Плотникова) е разположен Средищният хребет (вулканът Ичинска Сопка, 3621 m), простиращ се на север до т.нар. Параполски дол. Източно от него е разположена дългата и тясна (от 5 – 10 km на юг до 80 km на север) Централнокамчатска низина. Нейната повърхност се характеризира с ниски и плоски възвишения (ували), издигащи се на 100 – 200 m над морското равнище. По нея от юг на север тече река Камчатка с левия си приток Еловка, а на юг – река Бистрая (от басейна на Охотско море). В пределите на тази низина се извисяват вулканите от Ключевската група. Сред тях е един от най-високите вулкани в света – Ключевска сопка (4688 m). Това е най-високата точка на Камчатски край. Северно от тази група е разположен действащият вулкан Шивелуч (3307 m). От изток Централнокамчатската низина е ограничена от стръмните склонове на т.нар. Източен хребет, представляващ сложна система от отделни хребети: Ганалски (до 2277 m), Валагински (до 1794 m), Тумрок (до 2485 m) и Кумроч (до 2346 m). Между нос Лопатка (най-южната точка на Камчатка) и Камчатския залив е разположено Източното вулканично плато (височина 600 – 1000 m) с извисяващите се над него конуси на изгаснали и действащи вулкани: Кроноцка сопка (3521 m), Корякска сопка (3456 m), Авачинска сопка (2741 m), Мутновска сопка (2322 m) и др. На полуостров Камчатка има над 160 вулкана, като 28 от тях са действащи, многочислени минерални и термални източници, кални вулкани и кипящи езера.

Северно от полуострова, в континенталната част на Камчатски край релефът е преобладаващо планински. Тук, на изток се простира обширната Корякска планинска земя. Тя се състои от редица заоблени хребети, ридове и възвишения, като само отделни по-високи части (над 1700 m) имат алпийски характер. Най-високата точка е връх Ледена (2453 m). На северозапад, в пределите на Камчатски край попада източната част на Колимската планинска земя, включваща редица силно разчленени ридове с височина до 1500 m. Между двете планински земи от югозапад на североизток се простира Пенжинския хребет (до 1059 m), от двете страни на който са разположени Пенжинската низина на северозапад и низината Параполски дол на югоизток. Те са силно заблатени и осеяни с множество малки езера.