Опознайте велика Русия: Република Удмуртия - Невероятна, красива, различна

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

Удмуртска република, накратко Удмуртия е субект в състава на Руската Федерация и е част от Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район на Руската Федерация. Площ 42 061 km2 (57-място по площ в Русия, 0,25% от територията), население по данни на Росстат за 2021 г. 1 493 700 души (32-во място по население в Русия, 1,03%). Столица е град Ижевск. Разстояние от Москва до Ижевск — 1129 km.

Като държавно образувание Удмуртия възниква след Октомврийската революция през 1917 г. На 4 ноември 1920 г. Ленин подписва постановление на ВЦИК и СНК на РСФСР, с което се създава Вотска автономна област. На 1 януари 1932 г. с постановление на ВЦИК на СССР името на областта се променя на Удмуртска автономна област. На 28 декември 1934 г. ВЦИК на СССР приема постановление с което преобразува Удмуртската автономна област в Удмуртска Автономна съветска социалистическа република. На 11 октомври 1991 г. Върховния съвет на Удмуртската АССР приема ново название за страната – Удмуртска Република.

Географска характеристика

Република Удмуртия е разположена в Европейската част на Русия, в източната част на Източноевропейската равнина. На запад и север граничи с Кировска област, на изток – с Пермски край, на югоизток – с Република Башкортостан и на юг – с Република Татарстан. В тези си граници заема площ от 42 061 km2 (57-място по площ в Русия, 0,25% от територията на Русия).[2]

Територията на страната представлява хълмиста равнина, разчленена в значителна степен от дълбоки речни долини и оврази и постепенно понижаваща се от север на юг и от изток на запад. На север се простира Горнокамското възвишение (височина до 330 m), на запад, в басейна на река Килмез (ляв приток на Вятка, от басейна на Кама) – слабо дренирана и на места заблатена низина. В южната част се намират Можгинското и Сарапулското възвишения, разделени едно от друго от долината на река Иж (десен приток на Кама) и нейните притоци.[2]

В Удмуртия има богати находища на нефт (Архангелско, Чутирско-Киенгопско, Мишкинско и др.), оценявани на 820 млн. т. (данни от 2002 г.), като годишно се добиват по около 7 – 8 млн. т., повечето – за износ. От другите полезни изкопаеми по-важна роля играят торфа, строителните материали (кварцови пясъци, глина, мрамор и др.).[2]

Климатът е умерено континентален със студена зима и сравнително топло лято. Средната януарска температура от -15,5 °C на север до -14,2 °C на юг, средна юлска съответно от 17,5 °C до 19 °C. Годишна сума на валежите 400 – 600 mm, разпределени неравномерно по сезони. Вегетационният период (минимални денонощни температури над 10 °C) е от края на април до края на септември.[2]

Речната мрежа на Удмуртия е представена от около 8930 реки с обща дължина от 20350 km и изцяло принадлежи към водосборния басейн на река Кама (ляв приток на Волга, от басейна на Каспийско море). Най-голямата река в републиката е река Кама, която извира от североизточната ѝ част и протича през нея с най-горното и с част от най-долното си течение. Други по-големи реки, всичките десни притоци на Кама са: Сива, Иж и Вятка, с левите си притоци Чепца и Килмез. Като цяло речната мрежа на Удмуртия е гъста и силно разклонена. Теченията на реките са с малък наклон и скорост, а подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодия, прекъсвано епизодично от бурни прииждания в резултат на поройни дъждове. Замръзват в средата на ноември, а се размразяват в началото на април.[3]

Общо в Удмуртия има над 2700 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 157 km2. Естествените езера са малки и са предимно крайречни (старици) в долините на по-големите реки. Най-голямото естествено езеро е Сомовското езеро (1,9 km2) в югоизточната част на страната. Изкуствените водоеми са значително повече от естествените и най-големи от тях са Воткинското и Нижнекамското водохранилища на река Кама и Ижевското на река Иж.[3]

Преобладаващите почви са ливадно-подзолисти. На юг и югоизток почвите са сиви горски. На изток, юг и север се срещат участъци от ливадно-карбонатни почви, слабо подзолисти блатни почви (главно в северните и западните райони) и алувиални почви по долините на реките.[2]

43,9% от територията на страната е покрита с гори. В северните и средни части е разпространена южната иглолистна тайга, а на юг горите са смесени и широколистни. Смърчовите гори заемат 38% от горския фонд, боровите – 18,2%, брезовите – 27,4%, осиковите – 8,1%, липовите – 2,5%, други – 2,5%. Най-гъсто залесена е централната и крайната северна част на страната.[2]

На 1 януари 2017 г. населението на Удмуртия се състои от 1 516 826 души, което е 1,03 % от населението на Руската федерация (31-во място сред нейните субекти). Урбанизацията е 69,60 %.

Удмуртите са народ от угро-финската група народи. Най-голям дял обаче от населението на републиката съставляват руснаците – 53,3 %. Значителни малцинства са татарите (на брой 109 218 души, равняващ се на дял от 6,96 %), украинците (11 527 д. = 0,73 %) и марийците (8985 души). Малцинствата са силно асимилирани от удмуртите.

Официални езици са удмуртски и руски език. Освен православните християни в Удмуртия има и привърженици на шаманизма.