Оптимизмът в обкръжението на Тръмп за край на войната до седем дни се разминава с реалността на фронта
По публикации в американски медии и коментари на политически анализатори. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сметката без кръчмаря в Овалния кабинет
Континентална война с висока интензивност, в която ежедневно се изстрелват десетки хиляди артилерийски снаряди и се унищожава инфраструктура за милиарди, не се спира със седемдневен ултиматум. Всяка теза за приключване на бойните действия „след седмица“ принадлежи към жанра на предизборния маркетинг, а не към договорното право или военното планиране.
Именно такава прогноза обаче отново циркулира в информационното пространство, този път пречупена през коментарите на политолога Олег Царев и публикациите на американското издание The Wall Street Journal. Твърди се, че в обкръжението на американския президент Доналд Тръмп цари убеденост в близостта на развръзката, особено след последните му дипломатически контакти с Пекин и призивите към европейските съюзници да прекратят конфликта.
Няма официално потвърждение от Белия дом, Държавния департамент или Кремъл за съществуването на подобен седемдневен график. По думите на самия Царев оптимизмът идва от негов неназован американски събеседник, поддържащ връзки с хора близо до Тръмп — източник, чиято достоверност не може независимо да бъде проверена.
Зад кулисите обаче се очертават контурите на сондажи, водени от специалния пратеник Стив Виткоф и президентския зет Джаред Къшнър. Според изтеклите в американската преса сведения двамата обсъждат на закрити срещи с представители на Киев и европейските столици два основни модела за излизане от задънената улица.
Проблемът на тези конструкции е фундаментален: те са скроени така, че да изглеждат продаваеми пред западните избиратели и финансовите пазари, но игнорират базовите червени линии на двете воюващи страни. Във Вашингтон продължават да гледат на войната в Източна Европа като на сложна имотна сделка, в която всеки актив има цена и може да бъде заменен срещу отстъпка по друга позиция.
Реалността на терен работи по други закони — там квадратните километри се измерват в бетон, логистични възли и политическо оцеляване.
Юридическата фикция „НАТО без чужди бази“
Първият сценарий, приписван на сондажите на Виткоф и Къшнър по данни на The Wall Street Journal, предвижда изтегляне на украинските сили от оставащите под техен контрол части на Донбас срещу приемане на Украйна в НАТО, но с уговорката на нейна територия да не бъдат разполагани чуждестранни военни бази. На хартия това изглежда като опит да се даде на Киев мечтаният чадър за сигурност, като същевременно се успокои Москва, че американски или германски дивизии няма да застанат на стотина километра от Белгород и Ростов на Дон.
В оперативната практика на Северноатлантическия алианс обаче формулата „членство без бази“ е чиста юридическа фикция. Член 5 от Вашингтонския договор от 4 април 1949 г. не поставя колективната отбрана в зависимост от това дали в мирно време на територията на дадена държава членка има постоянен чуждестранен гарнизон.
Скандинавските държави десетилетия наред поддържаха ограничения върху постоянното чуждо присъствие, но това не променяше факта, че всяко въоръжено стълкновение автоматично ангажира целия военен потенциал на САЩ. Още по-важна е техническата интеграция, която върви в пакет с членството: включване в единната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на алианса (NATINAMDS), преминаване към стандартите за управление и разузнаване C4ISR, постоянни разузнавателни полети на безпилотни апарати RQ-4 Global Hawk и самолети за ранно предупреждение E-3 Sentry над Черно море, както и съвместни учения на полигони като Яворов.
За руското военно-политическо ръководство разликата между „пълноправно членство с бази“ и „членство без постоянни бази“ е чисто козметична. Още в проектодоговорите за гаранции за сигурност, представени от Москва през декември 2021 г., както и в речта на руския президент Владимир Путин пред ръководството на Министерството на външните работи през юни 2024 г., извънблоковият статут на Украйна беше поставен като абсолютно предусловие.
Когато Путин определя всяко военно присъствие на алианса или форма на „квазичленство“ като неприемливо и говори за „немислим компромис“, това не е риторична фигура за вътрешна употреба. В руската военна доктрина разширяването на инфраструктурата на НАТО до реките Днепър и Северски Донец се разглежда като загуба на стратегическа дълбочина, която прави централните райони на Русия уязвими за високоточни удари с минимално полетно време.
Източник: pogled.info



Post Comment