Оруел позна бъдещето: голяма част от „1984“ вече е реалност

Когато Джордж Оруел завършва антиутопията „1984“, годината е 1948-а. Романът е публикуван през юни 1949 г. – 35 години преди времето, в което се развива действието. Три десетилетия по-късно американски изследовател решава да провери каква част от описаното вече е започнала да се превръща в реалност. Резултатът е стряскащ.

Гудман открива 137 предупреждения

Джордж Оруел през 1943 г. Снимка: BNUJ / Wikimedia Commons, Public Domain

През 1978 г. Дейвид Гудман публикува в американското списание The Futurist анализа „Обратно броене до 1984: Големият брат може би се движи по график“. Той прочита романа с цел да открие и преброи конкретните научни, технологични, обществени и политически предвиждания на Оруел. Открива 137. Според оценката му повече от 100 от тях вече са се осъществили поне частично.

Сведенията за изследването са автентични. В публикация от 1981 г. политологът Уилям Джонсън посочва същите числа и цитира заключението на Гудман, че „1984“ описва бъдеще, което очевидно е възможно. Има обаче една важна уговорка. Пълният списък със 137-те точки не е публикуван свободно. В своя по-късна кореспонденция, публикувана от Orwell Today, Гудман обяснява, че е запазил списъка като свой материал и през 1999 г. е предоставил на национален вестник само 40 от предупрежденията.

Това означава, че днес не може да бъде извършено напълно независимо преброяване по неговата първоначална методика. Всяко ново точно число би създавало измамно усещане за научна прецизност. Но може да бъде направена съвременна оценка по основния принцип на Гудман – не дали технологията или институцията от романа е възпроизведена буквално, а дали описаният от Оруел механизъм вече съществува и изпълнява сходна функция.

При такъв подход разумната оценка към септември 2026 г. е, че между 115 и 120 от 137-те предупреждения имат ясен или частичен функционален аналог. Ако все пак трябва да бъде посочено едно ориентировъчно число, то би било около 118.

Това не означава, че живеем в света на „1984“. Означава, че голяма част от инструментите, чрез които такъв свят би могъл да бъде изграден, вече съществуват.

Телеекранът, който сами внесохме у дома

Най-очевидният пример е телеекранът – устройство, което едновременно предава информация и наблюдава човека в собствения му дом. Днес държавата не е монтирала задължителен телеекран във всяка всекидневна. Вместо това хората сами са внесли в домовете си телевизори, телефони, лаптопи, гласови асистенти, камери, умни часовници и различни свързани с интернет уреди. Не е вярно, че всички тези устройства непрекъснато записват и изпращат всяка дума към някакъв централен наблюдател. Част от тях обработват командите локално, достъпът до микрофона и камерата може да бъде ограничаван, а в много държави съществуват закони за защита на личните данни.

Функционалната прилика обаче е трудно да бъде отречена. В домовете постоянно присъстват устройства със сензори, микрофони и камери, свързани с външни сървъри. Данните могат да бъдат съхранявани, анализирани, използвани за обучение на алгоритми, предоставяни по законов ред на властите или достигнати вследствие на злоупотреба и пробив в сигурността.

През 2023 г. американската Федерална търговска комисия обвини производителя на домашни камери Ring, че е позволил на служители и външни изпълнители неограничен достъп до частни видеозаписи. Според комисията един служител е гледал хиляди записи от камерите на жени, поставени в спални и бани. Недостатъчната защита е позволила и на хакери да достигнат до записи или пряко до камерите на около 55 000 американски потребители. При отделен случай с гласовия асистент Alexa FTC установи, че Amazon е задържала с години част от гласовите записи и данните за местоположение, включително след искания за тяхното изтриване, и ги е използвала за усъвършенстване на алгоритмите си.

Но съвременното наблюдение не се нуждае непременно от микрофон. Местоположението на телефона, посетените сайтове, покупките, контактите, часовете на активност и времето, прекарано пред определено съдържание, могат да разкрият повече от един записан разговор. През 2024 г. FTC съобщи, че брокери на данни са събирали и продавали информация за посещения на медицински заведения, религиозни храмове, политически прояви, синдикални офиси и военни обекти. Замесените компании твърдели, че обработват над 17 милиарда сигнала дневно от приблизително един милиард мобилни устройства.

Оруел си представя наблюдение, наложено със сила от държавата. XXI век създаде по-сложен модел – наблюдение, предлагано като удобство, сигурност или развлечение и осъществявано от цяла мрежа от държавни институции, технологични платформи, рекламни компании и търговци на данни.

Алгоритъмът показва различна истина на всеки

Подобна промяна се наблюдава и при контрола над информацията. В романа Министерството на истината произвежда единна версия на действителността, която всички са длъжни да приемат. Днес в демократичните общества няма един централен орган, който да определя всяка новина. Съществуват множество медии, независими архиви, съдилища и конкуриращи се политически сили.

Но голяма част от информацията вече достига до хората чрез ограничен брой цифрови платформи. Алгоритмите им решават кои публикации ще бъдат показани, кои ще останат почти невидими и кои ще бъдат премахнати. Подборът се извършва въз основа на събраните за конкретния човек данни. Така съвременната система може да направи нещо, което дори Министерството на истината не умееше – да показва различна действителност на всеки отделен потребител. Двама души, живеещи на една улица, могат да получават напълно различни новини, политически послания и обяснения на едни и същи събития.

При авторитарните режими приликата с романа е още по-пряка. Според Freedom House хора са били арестувани за ненасилствено изразяване на политически, обществени или религиозни позиции в 56 от 72 изследвани държави. В поне 43 страни потребители са били нападани или убивани заради своята онлайн дейност. Властите в най-малко 41 държави са блокирали сайтове с политическо, обществено или религиозно съдържание.

Това не е буквалното четене на мисли, описано чрез мисловната полиция. Но когато мнението на човека може да бъде възстановено от публикациите, търсенията, контактите и местоположението му, границата между преследването за действие и преследването за убеждение започва да изтънява.

Дупката на паметта вече е дигитална

Особено близка до съвременността е и Оруеловата дупка на паметта, в която изчезват старите документи, за да не противоречат на новата официална линия.

Дигиталната информация изглежда вечна, но всъщност може да бъде променена или премахната изключително лесно. През 2025 г., след смяната на властта във Вашингтон, над 8000 страници на американски правителствени сайтове бяха свалени или редактирани. Засегната беше информация за общественото здраве, климата, научни изследвания и социални програми. Библиотеката на Харвардското юридическо училище започна да съхранява копия на правителствените масиви и успя да архивира около 311 000 набора от данни с общ обем 16 терабайта, съобщи Reuters. Впоследствие американски съд нареди част от здравната информация да бъде възстановена.

Случаят едновременно показва приликата и съществената разлика с „1984“. Властта може да премахва неудобна информация, но срещу нея все още действат съдилища, журналисти, учени и независими архиви. В Океания такива корективи не съществуват.

Изкуственият интелект добавя още едно измерение към проблема. Истината вече може не само да бъде изтрита или пренаписана, но и да бъде фабрикувана в реално време. Машини създават текстове, речи, музика, изображения и видеозаписи, които изглеждат като човешки произведения или като документални свидетелства. Оруеловите машини за писане на романи и версификаторът, произвеждащ песни за масовата публика, вече имат пряк технологичен аналог. Дийпфейк технологията позволява да бъде произведен убедителен запис на събитие, което никога не се е случвало. Ако дупката на паметта унищожава доказателствата за вчерашната истина, генеративният изкуствен интелект може да създаде доказателства за измислена версия на миналото.

Показателно е, че европейският Законодателен акт за изкуствения интелект вече въвежда изисквания за обозначаване на дийпфейкове и друго изкуствено създадено съдържание. Същият нормативен акт забранява или силно ограничава социалното оценяване, автоматичното разпознаване на емоции на работното място и в училище, безразборното събиране на снимки за бази с лица, някои форми на прогнозиране на престъпно поведение и дистанционната биометрична идентификация в реално време. Европейската комисия определя тези приложения като заплаха за правата и свободите на хората.

Тези забрани са важна защита. Но те едновременно показват, че технологии, които доскоро изглеждаха като част от антиутопия, вече са достатъчно реални, за да се налага да бъдат ограничавани със закон.

Новговор, мислопрестъпление и постоянна война

Подобен функционален аналог може да бъде открит и при новговора.

В романа неговата цел е речникът постепенно да бъде свит, така че определени идеи да станат невъзможни за формулиране. Към 2026 г. не съществува единен държавен речник, който да забранява думи на цялото общество. Но алгоритмичната модерация вече променя начина, по който хората говорят.

Потребители заменят чувствителни думи с евфемизми, символи и умишлено изкривени изрази, за да избегнат премахване на публикации, ограничаване на разпространението или загуба на приходи. Явлението е известно като algospeak – език, приспособен не толкова към другите хора, колкото към алгоритъма. Според Reuters част от тези изрази вече преминават от социалните мрежи в ежедневната реч.

Това не е новговорът в неговия завършен Оруелов вид. Никой централен орган не премахва систематично думите от речника. Но механизмът отново е разпознаваем – човек започва предварително да променя езика си, защото знае или предполага, че невидима система оценява казаното.

Оруел описва и общество, което непрекъснато трябва да бъде мобилизирано срещу враг. Врагът може да се сменя, но усещането за извънредност трябва да остане. Постоянната война поглъща ресурси, оправдава ограниченията и държи населението в състояние на страх и подчинение.

Светът не е разделен на трите стабилни свръхдържави от романа и човечеството като цяло не се намира в една непрекъсната война. За милиони хора обаче войната отдавна е нормално състояние, а политиката все по-често се организира около военни заплахи, врагове и извънредни мерки.

По данни на SIPRI, цитирани от Reuters, световните военни разходи са достигнали приблизително 2,89 трилиона долара през 2025 г. Това е единадесета поредна година на увеличение.

Големият брат вече е система

И все пак най-важните части от антиутопията не са се сбъднали напълно.

Не съществува единна световна партия, която контролира всички държави, медии и архиви. В повечето общества няма задължителни телеекрани, които не могат да бъдат изключени. Семейството, личната собственост и свободното общуване не са премахнати. Технологиите все още не могат буквално да четат мислите на човека. Независимата журналистика, съдилищата, законите за личните данни, гражданските организации и децентрализираните архиви продължават да бъдат преграда пред пълния контрол.

Затова не би било коректно да кажем, че „1984“ се е сбъднала. По-точно е да кажем, че към 2026 г. почти всички нейни основни механизми вече са технически възможни, а някои се прилагат в значителен мащаб.

Големият брат също не се появи точно във вида, който Оруел описва. Той невинаги е един диктатор, една партия или една държавна служба. По-често представлява разпределена система от институции, платформи, камери, сензори, бази данни и алгоритми. Част от нея е държавна, втора – частна, а друга част е доброволно допусната от самите потребители срещу удобство, сигурност или достъп до услуги.

Може би именно това е най-смущаващото надграждане на Оруеловото предупреждение. В романа хората знаят, че са наблюдавани. Днес наблюдението често е скрито зад потребителски договори, настройки, препоръчани публикации и устройства, които сме купили сами.  А най-голямата опасност не е само, че някой може да ни гледа или слуша. Тя започва тогава, когато една система получи възможност да решава какво ще видим, какво няма да достигне до нас, кои думи ще използваме и коя версия на миналото ще остане достъпна.

Годината от заглавието отдавна е минала. Предупреждението на Оруел обаче няма срок на годност.

Защото свободата рядко изчезва изведнъж. По-често отстъпва малко по малко – когато обществото привикне някой друг да определя какво е истина, какво може да бъде казано и кои мисли са допустими.