Още един погубен млад живот и равносметката след катастрофата
Обществото ни толкова дълго падаше надолу в совободен полет, че загубихме себе си, загубихме ценностите си, губим и децата си. Някакво странно безхаберие ни е налегнало. А не трябва.
Тъжна съм, че още един млад живот си отиде. Съболезнования на родителите.
Искам да ви попитам – вашите момичета на 18 години ходят ли по заведения в 4 сутринта? Колко родители тук ще си признаят, че говорят с децата си и че децата им спазват определени правила? И колко ще си признаят, че оставят децата си сами да преценяват ситуацията и живота си? Ние сме тези, които носят отговорност за техните решения, поведение, поне до навършване на 18. Но ние сме тези, които остават до тях и след това.
Живеем в свят, в който да „залитнеш“ е наистина лесно, ако нямаш стабилен семеен гръб и ценности, с които си израснал.
Същото важи и за граничния полицай, който се е качил в автомобила си след като е употребил алкохол. Няма значение дали е полицай или не. В 4 сутринта той не е бил на работа. Т.е. той е като всички нас. Гражданин. Също млад човек, на 26. Човек, който не е бил научен, че когато ходиш по заведения и пиеш, не се качваш да шофираш. Ако ще да си и в най-затънтеното село, където няма жива душа по улицата в ранни зори. Въпрос на отговорност и ценности. Те се възпитават.
Вчера във Варна една скъпа кола катастрофира и там загина човек.
Каквито и закони да имаме, няма ли го семейството, възпитанието, ценностите, нищо нямаме и няма да имаме. Докато не осъзнаем, че да направиш деца и да отгледаш деца са две съвсем различни неща. Докато не си поемем отговорността и не се научим да бъдем добри хора, родители, съседи, граждани. Докато не започнем да спазваме законите, а не се правим на бабаити.
Не съм сигурна че пътят нагоре е лесен. Честно казано дори не съм оптимист. Но нищо не пречи да опитаме. И сега всички медии са със заглавие „Драгоман потъна в скръб“… Утре заглавията ще бъдат други. Случаят ще остане да гори само в сърцата на родителите. Докато не бъде отнет друг живот.
Защото ние през последните години само това правим – слагаме тъжни заглавия постфактум. И потъваме в скръб. Но за да няма подобни гадни случки, които да отнемат млад живот, трябва да работим преди да се случат. Да си оправим пътищата, да сложим качествени мантители, достатъчно осветление на улиците, да изискваме от съда АДЕКВАТНИ наказания, докато не въведем ред в семействата си и учим децата си на ред – че пил не се качваш в автомобил, че на 18 нямаш работа в 4 сутринта извън дома си, че спазването на ограничението на пътя не те прави тъп, а жив, че животът е готин и ти си готин дори, когато не подражаваш на измислени герои…
Тъжо е. Много тъжно. Пазете децата си. И ги учете да бъдат добри хора и добри герои.
Материалът Още един погубен млад живот и равносметката след катастрофата е публикуван за пръв път на Животът е любов.



Post Comment