От оператора на „Бързи, смели, сръчни“ до банкера на синята власт

В продължение на години името на Славчо Христов се произнася почти като парола в българския бизнес и политически живот. За едни той е символ на шеметния възход на предприемачите през 90-те, за други – едно от най-ярките лица на т.нар. кръг „Олимп“, свързван с управлението на Иван Костов. Малцина обаче помнят, че преди да се появи сред най-влиятелните бизнесмени в страната, Христов работи като телевизионен оператор в култовото детско предаване „Бързи, смели, сръчни“. От снимачната площадка на БНТ до ресторанта, в който се събират политици и бизнесмени, а след това и до банковия сектор, пътят му е необикновен дори за бурните години на прехода.

Славчо Боянов Христов завършва техникума за радио и телевизия „Александър Попов“. След това започва работа в Българската национална телевизия, където около десет години е оператор на предаването „Бързи, смели, сръчни“. То е сред най-популярните детски телевизионни формати през социализма и събира пред екрана поколения български деца. Христов прекарва там две петилетки – период, който по-късно изглежда като съвсем различна глава от живота му. Самият той е представян в публикации като човек със средно образование, но с изключителен усет към контактите и възможностите.

След напускането на телевизията се насочва към частния бизнес. Първоначално се занимава с търговия на дребно – продава различни стоки, сред които мартеници и безалкохолни напитки. В годините на недостиг и инфлация подобна дейност може да се окаже доходоносна, ако човек успее да намери стока и клиенти. Христов постепенно разширява начинанията си. Според публикации от този период опитва и производство – създава колбасарски цех и птицеферма в село Доганово, но тези начинания не успяват да се наложат и са засегнати от икономическата криза и хиперинфлацията при управлението на Жан Виденов.

Преди да се превърне в познато име сред политиците и банкерите, Христов се занимава и с ресторантьорство. Едно от първите му заведения е „Рич“, а след него идва ресторантът, който ще промени публичния му образ – „Олимп“. Разположен в София, той постепенно се превръща в предпочитано място за срещи на хора от политиката, бизнеса и обществения живот. Христов не е професионален готвач или ресторантьор по образование, но очевидно разбира нещо важно за този бизнес – че в подобно заведение се предлагат не само храна и обслужване, а и възможност за контакти.

Особено любопитна е връзката на ресторанта с Иван Костов. В средата на 90-те бъдещият премиер е сред редовните посетители на „Олимп“. Според публикации Христов се съобразява с хранителния режим на Костов и предлага подходящи вегетариански ястия. Постепенно между двамата се изгражда близост, която по-късно ще се превърне в една от най-коментираните теми около бизнесмена. Самият ресторант започва да събира все повече представители на СДС, депутати, предприемачи и хора, които се надяват да бъдат близо до новия политически елит.

През есента на 1996 г. „Олимп“ става сцена на особено показателна среща. Там се събират кандидатът за президент Петър Стоянов и представители на бизнеса във връзка с предстоящата му кампания. Сред присъстващите са влиятелни предприемачи и фигури от различни среди, включително представители на силовия бизнес. Събитието привлича внимание не само заради участниците, но и заради мястото, на което се провежда. Така ресторантът на Славчо Христов постепенно се превръща в символ на близостта между политическата власт и икономическите кръгове около нея.

След победата на СДС и идването на Иван Костов на власт през 1997 г. името на Христов започва да се появява все по-често в публикации за големите приватизационни сделки и разпределението на икономическо влияние. Вестници и анализатори говорят за „кръга Олимп“ – неформална мрежа от бизнесмени и компании, за които се твърди, че имат близки отношения с управляващите. Христов е сочен като централна фигура в нея. В публичното пространство се налага представата, че той е един от хората, чрез които може да се стигне до премиера и до най-високите нива на властта.

Фразата, че когато се каже Славчо Христов, се разбира Иван Костов, а когато се каже Иван Костов – Славчо Христов, се превръща в своеобразна характеристика на периода. Тя обаче е и част от политическите обвинения към правителството. Важно е да се прави разлика между установените бизнес позиции на Христов, публично известните му контакти и твърденията за политически протекции. Самото съществуване на кръга „Олимп“ е широко коментирано, но не всяко обвинение, отправяно през годините, е доказано по съдебен път.

Най-големият му възход е свързан с банковия сектор. През 2000 г. Славчо Христов става председател на надзорния съвет на БРИБанк. Банката придобива фалиралата Стопанска банка, след което двете институции се обединяват и се появява СИБанк. Христов участва в управлението чрез дружеството „Медикус-КСЛ Трейдинг“, което е сред акционерите. В края на 2001 г. Българската народна банка посочва в официалния си преглед на банковата система Христов като представител на това дружество и заместник-председател на надзорния съвет на СИБанк.

Така човекът, който само няколко години по-рано се занимава с ресторантьорство и търговия, вече е сред влиятелните фигури във финансовия сектор. Вестниците започват да го наричат „банкера на Костов“, а СИБанк е определяна като една от финансовите институции, свързвани с управляващите. През март 2002 г. става ясно, че Христов е подал молба да продаде акционерния си дял от 2% и да напусне надзорния съвет. Председателят на съвета Цветелина Бориславова потвърждава информацията. Така неговото оттегляне от банката се случва след края на управлението на Костов и идването на власт на правителството на Симеон Сакскобургготски.

Интересите на Христов не се ограничават до финансите. Името му се свързва и с туристическия бизнес, особено с курортите по Черноморието и в планините. През 2003 г. той е избран за член на Съвета на директорите на „Златни пясъци“ АД. Дружеството е приватизирано от работническо-мениджърско дружество, финансирано от СИБанк. Тази връзка става повод за сериозни въпроси около начина, по който се разпределя собствеността в един от най-важните туристически комплекси в страната. В публикации от онова време Христов е свързван и с интереси в „Бороспорт“ и „Пампорово“, но конкретните собственици и участници в отделните сделки трябва да се разграничават, вместо всички активи автоматично да се приписват лично на него.

През 2004 г. в курорта „Златни пясъци“ е открит хотел „Адмирал“, който също се появява в публикациите за бизнес интересите на Христов. Така ресторантьорът от „Олимп“ вече е свързван с банково дело, хотелиерство, туризъм и големи корпоративни сделки. За кратко време името му се превръща в едно от най-обсъжданите в българския преход.

Но политическата конюнктура се променя. След 2001 г. СДС вече не е на власт, а влиянието на хората, свързвани с кръга „Олимп“, постепенно отслабва. Христов се оттегля от публичността и започва да избягва медийните изяви. През 2002 г. напуска надзорния съвет на СИБанк, а по-късно името му се появява по-рядко в новините. В интервю за „Дарик“ през 2005 г. Иван Костов отхвърля представата за приятелски кръг около себе си и заявява, че публикациите по темата са му коствали едно от любимите места за хранене – ресторант „Олимп“, както и добрия готвач. Репликата е показателна за начина, по който бившият премиер се опитва да се дистанцира от образа на неформалната бизнес мрежа.

През следващите години в медиите се появяват различни сведения за живота на Христов. Някои публикации твърдят, че се е оттеглил в чужбина, други го описват като човек, който живее далеч от публичността и се занимава с по-малки бизнес начинания. През 2014 г. „България днес“ съобщава, че се е уединил на село и се е насочил към билкарството, а също така пише за негови интереси в охранителния бизнес. През 2015 г. и 2016 г. отново се появяват публикации, които го свързват с туристическия сектор и с опити да се върне в големия бизнес. Тези сведения обаче са разнопосочни и не дават достатъчно сигурна картина за действителното му състояние и дейност през последните години.

Славчо Христов остава една от емблематичните фигури на прехода – човек, чиято биография събира в себе си няколко от най-характерните му явления: бързото натрупване на богатство, преплитането на бизнес и политика, приватизацията, възхода на частните банки и появата на неформални икономически кръгове около властта. Историята му започва далеч от кабинетите и бордовете – в телевизионно студио, където снима деца, състезаващи се да бъдат бързи, смели и сръчни. Само няколко години по-късно самият той се оказва участник в едно от най-необичайните състезания на българския преход – надпреварата за влияние, собственост и богатство.