От „Петрохан“ до Украйна: Две лица на една и съща измислена реалност

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

„Петрохан“ ме порази дълбоко не с патологията на Калушев, която е банална, а с психологията на неговата общност, която направи планетарен опит да превърне болестта в здраве. И други идеологии са опитвали същото без успех.

Умнокрасивите намислиха цяла легенда за пещери, гмуркания в приключения и несъществуващи геройства, покрай които невръстните деца, изоставени от майките си, са само готин и мил декор.

Никой никога не се е попитал дали е нормално да са в обкръжението на възрастен мъж без родителите си и в компанията на ерген без жена и свой личен живот. Човек, който след приключенията си из широкия свят прекарва с други възрастни мъже живота си в хижа в Петрохан.

Това са очевидности, които не можеш да пропуснеш, ако не си пленен от своите си представи за живота и света.

Прелест.

Знаем как свърши тя. Калушев уби двамата си любовници и се самоуби, като преди това затри други трима със силата на беса си. Само човек без капка религиозно въображение и елементарна обща култура може да се пита как е възможно това. И то в днешните времена, в които демонизмът почти се е настанил открито в управлението на този свят.

Поради тази причина за мен „Петрохан“ не е никаква тема от самото начало. Тема ми е умнокрасивата реакция и опитът за защита на очевидна перверзия.

Какво общо има това с Украйна?

Същият психологически механизъм, който затваря ума в клетка от предубеждения и готови клишета и затваря очите за реалността.

Измислен разказ за прекрасната и героична Украйна, която се защитава от агресора Русия, а целият добър Запад е на страната на доброто срещу злото.

То е като да издигнеш паметна плоча на педофила и убиец Калушев. Нищо друго.

Именно тази умнокрасива менталност, която обръща света наопаки, като в прочутия 66-и сонет на Шекспир, ме вълнува. Не за да я съдя, макар че така звучи стилът на моя изказ, а за да се излекувам от нея, защото съм бетер умен и красив от тях:)

Искам да кажа, че извън материалните изгоди и парите, които движат тези процеси, в основата им има и духовна и псевдодуховна част, която не е никак по-маловажна.

Тя се състои в конструирането на псевдореалност, която няма нищо общо с реалността. Обикновено използва дяволските приоми на репликите, подмяната, подражанието и обръщането на истината в лъжа.

Те предизвикаха Русия и когато Путин направи онова, което трябваше да направи отдавна, го обвиниха в агресия.

Те лъжат от години, че Украйна побеждава, а тя губи.

Те подписаха Минските споразумения, от които се отметнаха, и признаха, че никога не са имали намерение да ги спазват.

Те измислиха малоумните приказки за перални, чипове и бензиностанции, докато Русия разказа играта на цялото НАТО и целокупния Запад, докарвайки ги до унизително поражение.

Те непрекъснато измислят сюжети и лъжат, за да отложат края си, но той все някога ще настъпи.

Както настъпи за Калушев и днешния разпад на умнокрасивата секта, която все пак е ударена от този скандал.

Каквото и да се опитва да направи адвокатката на Брендо, която е и техен адвокат – Ина Лулчева.

Има ли изненадани от техния избор? Наркотици, педофилия и рокендрол.

Тези хора са във фалит, но още не са го обявили, защото го отлагат, въпреки че Бърнамският лес е тръгнал срещу цялата им неолиберална пасмина и ще ги помете.

Путин и Китай ги мачкат методично и бавно, което дори за моя нетърпелив характер започна да ми харесва, защото искам да видя какво дъно още ще изкопаят.

Тук ще мърдат, докато войната в Украйна приключи с победата на Путин. После ще се врътнат за нула време и никой от нас няма да може да вземе ръка от тяхното обръщане на палачинката:)

Но да се върна на главното.

„Петрохан“ и Украйна си приличат по напълно фантазирания сюжет по американски и холивудски образец.

Свят на мечти и вътрешна прелест, който няма нищо общо с реалността.

Калушев не е герой и готин тип, а педофил и убиец.

Путин не е чудовище и агресор, а държавник и патриот, който брани страната си.

Това е много лесно да се разбере, ако човек отдели петнадесет минути от живота си, за да се запознае с фактите около този конфликт и неговото начало.

Наистина са необходими толкова, за да се разбере най-важното.

За Калушев ми бяха нужни около пет минути. Думите на Сарафов за „Туин Пийкс“ ми завършиха картината още в началото. Без да имам нужда от подробности. Това очевидно бе патология, а не мафия, нито конспирация.

Трябва да си много гламав, за да не схванеш и двете. Независимо че едното е огромно, а другото — дребно.

Работата е там, че заради умнокрасивата патология, превърната в идеология, в Украйна умряха над милион души, а в Петрохан — шест, от които едно дете на петнадесет години.

Прекраснодушието на умнокрасивите нарциси у нас и по света ражда смърт. Съжалявам, че трябва да го кажа, но това за мен е основната причина. Независимо от по-големите основания като пари, политика и прочие, които ще се изтъкнат.

Аз говоря за духа на процесите, който в случая е бяс с един и същ корен.

Прелест, самозалъгване, мамене, лукавост, седукция, манипулация и мания за величие, които завършват със суицидност.

Няма да се учудя, ако Зеленски завърши открит в някой кемпер.

Умнокрасивата патология е към края си и затова пищи на умряло. У нас и по света.

Явор Дачков