От Преображенския мост до Вапнярка: как ударите по 150-те ключови подстанции от 750 и 330 kV застрашават цялостта на украинската енергийна мрежа
По публикации на руски военни коментатори и данни от украински енергийни източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Физиката на електропреносната мрежа срещу политическия оптимизъм
Разговорът за състоянието на украинската тилова инфраструктура обикновено затъва в два еднакво подвеждащи регистъра. Единият е на победоносните сводки, в които всеки удар се описва като окончателен срив на противника, а другият е на официалното успокоение от Киев, според което мрежата е достатъчно разклонена, за да издържи на всяко натоварване. Ако оставим настрана пропагандния шум и погледнем сухите инженерни параметри, картината изглежда далеч по-сложна и тревожна за украинската държавност.
Според разпространени в руското информационно пространство анализи, позоваващи се на сводки на Министерството на отбраната в Москва, в нощта срещу 16 ноември руските въоръжени сили са провели комбинирана операция срещу логистични и енергийни обекти в пет украински области. Твърди се, че преди и по време на основните удари на цялата територия на Украйна многократно са задействани сигнали за въздушна тревога заради предполагаеми изстрелвания на балистични ракети. По оценка на коментатори тази тактика цели да принуди украинската противовъздушна отбрана да включва радиолокационните си станции, да премества пускови установки и да разходва скъпи зенитни ракети в очакване на височинни цели, докато нисколетящи безпилотни апарати от типа „Геран“ и планиращи авиобомби с модули за управление и корекция поразяват наземни обекти в тила.
Независимо от това доколко всяка отделна цифра в подобни сводки може да бъде проверена от независими източници, самата конфигурация на засегнатите райони очертава ясна логика. Вместо хаотично разпиляване на боеприпаси, ударите се концентрират върху тесните места на икономиката и военното снабдяване: мостови съоръжения, тягови подстанции, локомотивни депа, петролни терминали и магистрални електропреносни възли.
Запорожкият коридор и цената на прекъснатите връзки
В предградията на Запорожие, според публикуваните съобщения, са регистрирани девет попадения с високоточни планиращи авиобомби, придружени от характерните за късо съединение в мощни трансформатори яркосини проблясъци в нощното небе. Посочва се, че атаките са блокирали движението по Преображенския мост. За всеки, който познава географията на Южна Украйна, значението на този обект не се нуждае от украсяване. Мостовете през река Днепър в района на Запорожие са гръбнакът, през който преминават потоците от хора, гориво, боеприпаси и резерви към участъците при Орехово и Гуляйполе.
Когато подобно съоръжение излезе от строя, дори временно, военната логистика не спира напълно, но се оскъпява и забавя драстично. Колони от тежкотоварни камиони се пренасочват по обиколни маршрути, струпват се на подстъпите към алтернативни прелези и стават лесна мишена за разузнавателни дронове и артилерия. В същия контекст руски източници твърдят, че украинското командване, включително генерал Михайло Драпатий, е принудено да запушва пробиви в кризисни участъци с нетипични подразделения, като например роти за охрана на летища, вместо с пълноценни механизирани бригади. Подобни твърдения не могат да бъдат независимо потвърдени, но те отразяват хроничния дефицит на подготвени резерви, за който открито пишат и западни военни анализатори още от пролетта на 2026 година.
Железопътната артерия и износването на локомотивния парк
Ако автомобилният транспорт осигурява тактическата гъвкавост на фронта, то железницата е кръвоносната система на всяка мащабна война в Източна Европа. Украйна наследи от Съветския съюз изключително гъста и електрифицирана железопътна мрежа, която през първите години на конфликта показа завидна устойчивост благодарение на бързите ремонтни екипи на „Укрзализниця“. Тази устойчивост обаче има физически предел и той се измерва не в километри релси, които се сменят за часове, а в наличните локомотиви и тягови подстанции.
Според данните, цитирани в разглежданата публикация, движението по ключови направления на Днепропетровската железница е сериозно нарушено за трети пореден ден след поредния удар по гара в областния център, при който е изгорял локомотив. В текста се посочва обща цифра от 630 унищожени локомотивни единици от началото на бойните действия, като близо 400 от тях се приписват само на 2026 година. Дори ако приемем, че в тези изчисления влизат и тежко повредени машини, подлежащи на дълъг капитален ремонт, тенденцията е показателна.
Съвременният магистрален електровоз или тежък топловоз не е серийна продукция, която може да бъде купена от склада за седмица. Производството им изисква специализирани заводи, каквито в Украйна практически не функционират в пълен цикъл, а вносът от Западна Европа се сблъсква с фундаментален технически проблем: разликата в междурелсието. Украинската мрежа използва широкия стандарт от 1520 милиметра, докато европейската е 1435 милиметра. Преоборудването на талиги или поръчката на нови машини по източния стандарт отнема години и стотици милиони евро. Когато електрическата тяга спре заради липса на ток в контактната мрежа, натоварването пада върху дизеловите локомотиви, които от своя страна изискват огромни количества гориво и са ограничени като брой.
География на пожарите: Павлоград, Вишгород, Вапнярка и Одеса
Паралелно с ударите по железопътната инфраструктура, сводките от 15 и 16 ноември очертават дъга от поражения, обхващаща промишлени, складови и горивни обекти от север на юг:
- Павлоград (Днепропетровска област): Градът е основен логистичен разпределителен център за групировките в Донбас. Там се съобщава за мащабни пожари след атака на безпилотни апарати.
- Вишгород (Киевска област): В непосредствена близост до столицата, където се намира и Киевската водноелектрическа централа, местните власти признаха за поражения и гъст дим, като според руски твърдения са засегнати логистични хъбове за сглобяване и съхранение на дронове и комуникационна техника.
- Вапнярка (Виницка област): Вечерта на 15 ноември там избухна голям пожар в петролна база. Вапнярка е важен железопътен възел по направлението към югозападната граница, през който преминават доставки от Румъния и Молдова. Унищожаването на резервоарния парк и помпените станции прекъсва буферното съхранение на дизел и бензин, принуждавайки снабдителите да разсредоточават горивото в малки партиди, което рязко намалява темпото на доставките.
- Голяма Одеса: Нощните атаки в южния пристанищен регион са довели до разрушаването на голям автомобилен център, автобаза и складови терминали, включително зърнобази, които често се използват като прикритие или временен склад за товари с двойно предназначение.
Тук възниква логичен въпрос, на който официалните бюлетини рядко дават пряк отговор: защо тези обекти се оказват толкова уязвими на четвъртата година от войната? Отговорът се крие в изтощаването на ешелонираната противовъздушна отбрана. Украйна е огромна по площ държава. Защитата на всеки петролен терминал, мостов прелез и гара изисква плътност на зенитните комплекси, каквато нито една европейска армия не притежава в мирно време, а запасите от ракети за системите „Пейтриът“, „ИРИС-Т“ и старите съветски С-300 се изразходват по-бързо, отколкото военната индустрия на САЩ и ЕС успява да ги произведе.
Източник: pogled.info



Post Comment