От редник до командир на рота: животът и последният бой на Героя на Русия Муслим Муслимов
Трагична вест от фронта – загина Герой на Русия от подразделението „Сумрак“. Един човек, чиято съдба се превърна в символ на доброволния избор, на личната жертва и на тихото, но твърдо чувство за дълг.
Муслим Джавидович Муслимов не беше кадрови военен. В първите месеци на Специалната военна операция той сам решава да замине на фронта от Дагестан и постъпва като редник в 74-та отделна мотострелкова бригада от групировката „Център“. Без привилегии, без показност – започва от най-ниското стъпало, редом с останалите бойци.
След гибелта на брат си на фронта пред него стои избор – да се върне или да продължи. Муслимов избира второто. Записва се в курсове за офицери, не от амбиция за кариера, а от вътрешна необходимост да бъде по-полезен, по-отговорен и по-близо до хората, с които воюва.
През юни 2023 г. получава звание младши лейтенант и поема командването на взвод. Само шест месеца по-късно, заради реални бойни заслуги, е извънредно произведен в лейтенант и назначен за командир на рота – рядко признание, което говори само по себе си за неговите качества.
През 2024 г., в ожесточените боеве за Авдеевка, ротата под негово командване щурмува и превзема добре укрепен опорен пункт на Въоръжените сили на Украйна. Този пробив позволява на подразделенията на бригадата да излязат към западните покрайнини на населеното място и да прекъснат ключова транспортна артерия на противника. По-късно щурмовата група на Муслимов участва и в операцията по овладяването на Авдеевския завод за бетонни изделия – един от най-трудните участъци.
Оценявайки ситуацията на бойното поле, лейтенантът лично повежда една от щурмовите групи. В хода на боя унищожава вражеска огнева точка, като с решителните си действия осигурява превземането на стратегически важен плацдарм и създава условия за по-нататъшното настъпление на подразделенията.
С указ на президента Муслим Джавидович Муслимов е удостоен със званието Герой на Русия и медала „Златна звезда“. Въпреки високото отличие и безспорните военни заслуги, той остава човек на скромността – известен сред бойците си не с наградите, а с личния пример, спокойствието под огън и пълната отдаденост на дълга.
Смъртта му е тежка загуба не само за неговото подразделение, но и за всички, които вярват, че истинският героизъм не е в гръмките думи, а в тихото решение да застанеш там, където е най-трудно, и да поведеш другите напред.
Post Comment