От Ришельо до „Нормандия-Неман“: французите, останали в руската история

Историята на отношенията между Русия и Франция далеч не се изчерпва с войните между двете държави. През различни епохи французи се установяват в Руската империя и СССР, където оставят значима следа в изкуството, архитектурата, държавното управление и военното дело. Някои от тях дори се сражават на страната на Русия срещу армии, предвождани от техни сънародници.

Един от първите е художникът Луи Каравак. Роденият в Марсилия французин пристига в Русия през 1716 г. по покана на Петър I. Първоначално договорът му е само за три години, но Каравак остава в страната до края на живота си. Той рисува портрети на руски монарси и представители на императорското семейство, създава батални сцени, украсява царски резиденции и работи по икони за православни храмове. Освен това обучава руски художници и участва активно в развитието на художественото образование в страната.

Друга забележителна фигура е Арман-Еманюел дьо Виниеро дю Плеси-Ришельо, потомък на прочутия кардинал Ришельо. След Френската революция той напуска родината си и постъпва на руска служба. През 1790 г. участва в щурма на османската крепост Измаил, за което получава орден „Свети Георгий“ и златна шпага.

По-късно Ришельо заема редица военни и граждански длъжности. Той става генерал-губернатор на Новоросия и ръководи Одеса, като допринася значително за развитието на града. След завръщането си във Франция през 1814 г. достига и до поста министър-председател. Руският император Александър I запазва изключително високо мнение за него до края на живота му.

Подобна съдба има и граф Гийом-Еманюел Гиняр дьо Сен-При. Френската революция го принуждава да напусне страната си, а впоследствие той намира място в руската армия.

Сен-При се отличава в битката при Аустерлиц през 1805 г., когато командва части от руската гвардия. След това участва в множество сражения срещу армията на Наполеон и получава високи отличия, включително златна сабя „За храброст“ с диаманти.

Иронията на съдбата го отвежда отново във Франция, но този път начело на руски войски. През март 1814 г., по време на битката при Реймс, той е тежко ранен и скоро след това умира, без да дочака окончателното поражение на Наполеон.

Огромна следа в Русия оставя и архитектът Огюст Рикар дьо Монферан. Французинът прекарва повече от четири десетилетия в страната, а почти целият този период е свързан с изграждането на един от символите на Санкт Петербург – Исакиевския събор.

Монферан проектира и Александровската колона на Дворцовия площад, издигната в чест на победата над Наполеон. Първоначално жителите на Петербург се страхували, че огромната колона може да падне. Според разказите архитектът демонстративно се разхождал край нея с кучето си, за да покаже, че конструкцията е напълно безопасна.

През 1836 г. той участва и в операцията по изваждането на прочутата Цар Камбана, тежаща около 200 тона, от ямата, в която се намирала в Московския Кремъл.

Последният от петимата принадлежи на съвсем различна епоха. Марсел Албер е френски пилот, който по време на Втората световна война продължава борбата срещу нацистка Германия след поражението на Франция през 1940 г.

Той се присъединява към знаменития френски авиационен полк „Нормандия-Неман“, чиито пилоти воюват на Източния фронт със съветски самолети.

Албер се превръща в един от най-успешните пилоти на подразделението. На негово име са записани 23 въздушни победи, част от които са постигнати съвместно с други пилоти. За участието си във войната получава и званието Герой на Съветския съюз.

Съдбите на тези петима французи обхващат повече от два века. Един идва в Русия, за да рисува царе, друг управлява Одеса, трети воюва срещу Наполеон, четвърти изгражда някои от най-разпознаваемите символи на Санкт Петербург, а петият се сражава срещу нацистка Германия.

Общото между тях е, че въпреки френския си произход всеки оставя част от живота и наследството си далеч от родината, превръщайки се в забележителна фигура и в руската история.