От Васил Илиев до Илиян Филипов: убийствата, които белязаха българския преход

Убийството на бизнесмена Илиян Филипов в Пловдив отново върна България към един от най-мрачните символи на прехода – показните разстрели на известни бизнесмени и фигури от подземния свят.

Филипов беше убит с огнестрелно оръжие в свой имот в пловдивския квартал „Христо Смирненски“. Разследващите потвърдиха, че става дума за умишлено убийство, а по случая се работи по всички версии.

Твърде рано е случаят да бъде поставян в една категория с войните на силовите групировки от 90-те години. Филипов беше известен преди всичко като предприемач, свързан с транспортния и строителния бизнес, както и с футболния клуб „Ботев“ (Пловдив).

Начинът, по който беше извършено убийството му, обаче неизбежно събуди спомена за десетки знакови покушения през последните три десетилетия.

Началото на една от най-кървавите поредици идва на 25 април 1995 г., когато е застрелян Васил Илиев – основателят на ВИС и една от най-разпознаваемите фигури на ранния силов бизнес. Той попада в засада пред ресторант „Мираж“ в София.

Само месеци по-късно следват още убийства. През юни 1995 г. в Бургас е убит Георги Николов-Мечката, а през февруари 1996 г. – Валентин Алексиев-Лисицата.

В края на десетилетието списъкът продължава да расте.

През март 1998 г. в Пловдив е застрелян Петър Петров-Патерицата. През декември същата година е убит Иво Карамански, наричан „Кръстника“ – едно от най-популярните имена от подземния свят на 90-те.

За разлика от много други подобни престъпления, убийството на Карамански достига до съдебна развръзка.

През 2001 г. насилието излиза и извън границите на България. На карибския остров Аруба е застрелян Пантю Пантев, известен като Поли Пантев. Името му години наред е свързвано в криминалните хроники с наркотрафика и силовите структури.

Две години по-късно България е разтърсена от убийството на Илия Павлов.

Основателят и президент на „Мултигруп“ е застрелян пред офиса на компанията си в София на 7 март 2003 г. Убийството му остава сред най-знаковите и до днес няма окончателна съдебна развръзка за поръчителите.

Само няколко месеца по-късно, на 19 август 2003 г., на столичния булевард „България“ е разстрелян Филип Найденов-Фатик. По автомобила му са изстреляни десетки куршуми.

През декември същата година в центъра на Амстердам е застрелян Константин Димитров-Самоковеца.

Същият период е белязан и от загадъчното изчезване на Методи Методиев-Мето Илиенски. Той изчезва през 2003 г. и никога не е открит. Поради липсата на тяло случаят не може да бъде определен по същия начин като доказаните убийства, но остава една от големите загадки на българския ъндърграунд.

През януари 2004 г. следва един от най-шокиращите атентати.

Стоил Славов и още трима души загиват при мощен взрив в асансьор в сградата на „Интергруп“ на столичния булевард „Джеймс Баучер“.

Само шест месеца по-късно е извършен и един от най-кървавите показни разстрели в София.

На 30 юли 2004 г. Милчо Бонев-Бай Миле и още петима души са убити в ресторант-градина „Славия“. Нападателите са маскирани и облечени като полицаи.

През октомври същата година е убит и Дмитрий Минев-Димата Руснака, едно от разпознаваемите имена, свързвани със СИК.

2005 г. се оказва още една изключително кървава година.

В Благоевград е застрелян Васил Горчев-Кьоравия. В София е убит Николай Попов-Мартеничката. В Перник – Райко Василев-Кръвта.

На 30 юли 2005 г. в центъра на София са застреляни Антон Милтенов-Клюна, Николай Добрев-Цайса и Иван Тодоров-Призрака.

По-малко от месец по-късно идва едно от най-знаковите убийства на прехода.

На 25 август 2005 г. в Слънчев бряг е застрелян Георги Илиев – братът на Васил Илиев и една от основните фигури на ВИС-2.

Десет години след смъртта на Васил Илиев и неговият брат загива от куршум.

Само два месеца по-късно България е разтърсена от убийството на банкера Емил Кюлев. Той е застрелян в автомобила си в София.

Случаят показва, че мишена на показните покушения вече не са единствено хора, свързвани със силовите групировки, а и влиятелни представители на легалния бизнес.

През февруари 2006 г. в столичния квартал „Лозенец“ е застрелян Иван Тодоров-Доктора. Той вече е преживял един атентат през 2003 г., когато автомобилът му е взривен в движение.

През май 2007 г. е убит Александър Тасев, известен като Остап. Той е бизнесмен и президент на „Локомотив“ (Пловдив).

Следва период, в който големите показни разстрели стават по-редки, но не изчезват.

На 25 май 2023 г. в Кейптаун е убит Красимир Каменов-Къро заедно със съпругата си и още двама души.

Само няколко месеца по-късно, на 16 август 2023 г., край София е застрелян Алексей Петров. Бившата барета и бизнесмен вече е преживял два атентата срещу себе си.

И сега към тази дълга криминална хроника се прибавя убийството на Илиян Филипов.

Разликата е съществена. Няма основание към момента той автоматично да бъде приравняван с фигурите от ВИС, СИК или криминалния свят на 90-те години.

Филипов беше познат като един от създателите на голяма транспортна компания, развила дейност и в строителството, спедицията и железопътния транспорт. Името му беше силно свързано и с „Ботев“ (Пловдив).

Разследването тепърва трябва да установи кой е стрелял, защо и дали зад престъплението стои поръчител.

Но самият факт, че известен български предприемач отново е убит с огнестрелно оръжие, съживи болезнени спомени.

От Васил Илиев през Иво Карамански, Поли Пантев, Илия Павлов, Фатик, Самоковеца, Бай Миле, Георги Илиев, Емил Кюлев и Иван Тодоров-Доктора до Алексей Петров и Илиян Филипов – между тези случаи има огромни различия.

Различни са жертвите. Различни са периодите. Различни са предполагаемите мотиви.

Но една черта свързва голяма част от най-знаковите случаи – показността на насилието и огромната трудност да бъде достигната цялата истина за извършителите и поръчителите.

Убийството на Илиян Филипов само по себе си не доказва, че България се връща към 90-те години.

То обаче напомня колко дълга е сянката, която онези години продължават да хвърлят върху страната повече от три десетилетия по-късно.