Открит диалог за изграждане на доверие и партньорство между учени от Китай и ЦИЕ

Организираният от посолството София, в партньорство с Института за народна дипломация към Международния отдел на ЦК на ККП и Института за партийна история и литература на ЦК на ККП, съвместно с Българската национална асоциация „Един пояс, един път“ международен академичен форум, събра в българската столица представители на академичните и научни среди от страните в Централна и Източна Европа и Китай. В събитието взеха участие и български депутати и политици, лидери на партии, бивши председатели на Народното събрание, политици, икономисти, дипломати, които работят в областта на отношенията между Китай и ЦИЕ. В центъра на вниманието бе сътрудничеството и възможностите за бъдещи партньорства, в контекста на глобалните предизвикателства – около тези акценти се обединиха изказванията и дискусиите между участниците.

В словото си при официалното откриване на форума Н.Пр. Дай Цинли, посланик на КНР в София подчерта, че настоящата година е началото на втория половин век в развитието на отношенията между Китай и ЕС. Като две важни сили в света, начинът, по който Китай и ЕС се отнасят един към друг, е от значение не само за собственото развитие на всяка от страните, но и за мира, стабилността и просперитета в света, подчерта китайският дипломат. “Китай неизменно смята, че с ЕС са партньори, а не съперници, че взаимната зависимост не е риск и че преплитането на интересите не е заплаха. Двете страни напълно могат чрез задълбочаване на сътрудничеството да постигнат динамично равновесие в процеса на развитие“, добави още Дай Цинли.Тя припомни, че неотдавна, по време на второто редовно заседание на механизма за консултации между Китай и ЕС по търговията и инвестициите, бяха договорени 16 резултата, което изпраща положителен сигнал и за пореден път показва, че стига двете страни да се придържат към взаимното уважение и равноправните консултации, те могат да намерят решение на проблемите и непрекъснато да разширяват пространството за взаимноизгодно сътрудничество. Тя подчерта още, че България може да играе активна роля за насърчаване на сътрудничеството между Китай и ЕС.

Председателят на 51-вото Народно събрание на Република България

доц. д-р Наталия Киселова от своя страна се спря на резултатите от проведения наскоро в Китай четиридневен пленум на ЦК на ККП „Политическите послания от този висок форум са за „самореволюцията“ на Китайската комунистическа партия, за крачка по пътя към Великия проект за китайско национално възраждане и за хармония в международните отношения“, каза доц. Киселова. Тя приветства и приетата от Пленума резолюция, която е за последователно и строго управление на партията и за нова концепция за развитието на държавата.

„Сътрудничеството между Китай и ЦИЕ в цифри“ – това беше темата на Джан Шу, председател и научен сътрудник в Отдела за планиране на научните изследвания в Института за партийна история и литература към Централния комитет на ККП. Той представи част от визията на китайската 15-та петилетката за периода 2026-2030г. „Фокусът на икономическото развитие се поставя изцяло върху реалния сектор и изграждането на модернизирана индустриална система с гръбнак от напреднало производство“. Китайският гост уточни, че наред с масови високотехнологични отрасли като роботика, нови материали и биофармацевтика, държавата насочва инвестиции към индустриите на бъдещето – квантови компютри, термоядрен синтез, изкуствен интелект и 6G мрежи. Екологичните цели на програмата са не по-малко амбициозни: намаляване на въглеродните емисии за единица БВП със 17% и изграждане на около 100 пилотни индустриални зони с нулеви нетни емисии на национално равнище.

Като доказателство за устойчивостта на икономическия курс експертът цитира данни за първите девет месеца на текущата година, през които БВП на Китай отбелязва годишен ръст от 4,6%, а стоковият износ се увеличава с 6,4%. Особено динамична е търговията с партньорите от инициативата „Един пояс, един път“, където общият стокообмен е нараснал със17,1% на годишна база, добави още Джан Шу.

„Софийският университет има дългогодишни традиции в академичното сътрудничество с китайски университети и научни институции. Още през 2007 г. към Стопанския факултет беше създаден Центърът за икономика и политика на Китай, който през годините подпомага академичния обмен, съвместните изследвания и научния диалог между двете страни. Това сътрудничество навлезе в нов етап през юни тази година, когато бяхме домакини на международната конференция „China–CEEC Cooperation in the New Era“ – каза проф. Атанас Георгиев, декан на Факултета по икономика и бизнес-администрация към Софийския университет „Св.Климент Охридски“.

Като важен партньор в организирането на форума Главният изпълнителен секретар на Националната асоциация „Един пояс, един път“ Николай Томов се спря на сложните и многостранни отношения между Европейския съюз и Китай и подчерта необходимостта от по-активни действия в контекста на мегаинициативата „Един пояс, един път“.

Втората част на събитието бе свързана с шестото издание на форума за академичен обмен между учени от водещите мозъчни тръстове на Китай и страните от ЦИЕ. Този механизъм е иницииран от Националния висш мозъчен тръст към Института за партийна история и литература към ЦК на ККП в сътрудничество с мозъчни тръстове от редица държави от ЦИЕ. През изминалите десет години форумът изгражда трайна платформа за редовен обмен на идеи и конструктивен политически диалог между изследователите от Китай и Централна и Източна Европа.

През изминалите години събитието се е провеждало в няколко столици като Варшава, Будапеща, Белград и Пекин, превръщайки се във важна част от общата мрежа за партньорство между академичните общности на Китай и региона. В рамките на форума учени от множество държави обсъждат задълбочено ключови теми като изграждането на общност на споделена съдба за човечеството, съвместното изграждане на „Един пояс, един път“ и стимулирането на модернизацията, давайки съществен принос за развитието на отношенията. През настоящата година, когато форумът отбелязва своята 10-годишнина от създаването си акцентът в изказванията на участниците беше върху значението на Глобалната инициатива за развитие, стартирала през 2021г., която получи подкрепата на над 130 държави и международни организации.

Лю Джън, представител на Института за партийна история и литература изнесе интересни факти, сред които данните, че 84 страни се присъединиха към „Групата на приятелите на инициативата“, бяха мобилизирани над 23 млрд. долара и стартираха над 1800 проекта в полза на повече от 30 милиона души.

След официалните изказвания на едни от най-известните български, европейски и китайски представители на научните среди, присъстващите в залата политици, експерти, икономисти и общественици от държавите от ЦИЕ, задаваха конкретни въпроси на китайските гости, като по този начин се получи открит диалог и разговор, насочен към търсенето на нови възможности и споделяне на взаимните интерес, родиха се идеи за нови, конкретни проекти и възможности за инвестиции и партньорства между Китай и страните от ЦИЕ.

ВИДЕО: https://bulgarian.cgtn.com/2026/11/11/ARTI1794357734861555

д-р Валентин Катранджиев – водещ експерт и ръководител на департамента по китайски изследвания в Дипломатическия институт към Министъра на външните работи на България