P-8A Poseidon край Варна и Бургас: НАТО търси подводни заплахи или покрива търговския флот край българския бряг?

По публикации в специализирани военни издания и чуждестранни мониторингови източници. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Завръщането на P-8A Poseidon и разполагането край българските пристанища

Според данни от публичните платформи за проследяване на въздушния трафик (Flightradar24, ADS-B Exchange), патрулен противолодъчен самолет P-8A Poseidon от състава на ВМС на САЩ отново е регистриран да изпълнява мисии в западната част на Черно море. Полетният профил показва маневриране на ниска и средна надморска височина в международното въздушно пространство, непосредствено до границата на териториалните води на България – главно в сектора между Варна и Бургас, както и към румънския шелф.

Патрулният самолет P-8A Poseidon, разработен на базата на гражданския Boeing 737-800, е оборудван с многофункционален радар AN/APY-10, радиотехнически системи за разузнаване AN/ALQ-240 и оптично-електронни сензори. Основното му предназначение е проследяване на подводни и повърхностни цели, както и координация на морски операции. Според военни наблюдатели, появата на подобна платформа на ниска височина обикновено е свързана с необходимост от детайлно радиолокационно картографиране на морската повърхност или сканиране за малки, труднозабележими обекти – каквито са нископрофилните безпилотни катери (БЕК) и полупотопяемите автономни апарати.

Присъствието на американската машина съвпадна времево с поредица от съобщения за щети по търговски кораби, превозващи насипни товари и горива към и от портовете в Одеска област. Това даде повод за анализи, че НАТО се опитва да осигури допълнителна картина за повърхностната обстановка в южния сектор на западното Черноморие, където трафикът към Дунавските ръкави и румънските пристанища е най-плътен.

Парализата на стандартната логистика и формирането на алтернативния флот

За да се разбере генезисът на настоящото напрежение, е необходимо да се върнем към юли, когато датският корабен гигант AP Moller-Maersk официално съобщи, че прекратява директните си контейнерни Vickers-услуги до украинските черноморски терминали. Решението бе мотивирано с драстичното увеличение на застрахователните премии за военен риск (War Risk Surcharges) и липсата на гаранции за сигурността на екипажите. Малко след това аналогични стъпки предприеха и други водещи международни оператори, пренасочвайки своите линии към румънското пристанище Констанца.

Опитът за изцяло сухопътно пренасочване на стокооборота през железопътната мрежа на Молдова, Румъния и Полша бързо показа своите физически лимити. Пропускателната способност на граничните преходи, разликата в железопътното междурелсие (1520 мм срещу европейския стандарт от 1435 мм) и липсата на достатъчно специализиран подвижен състав създадоха огромни „тапи“ по сухопътните артерии. Транспортните разходи на тон зърно през сухопътни коридори скочиха с над 60–80 долара, което направи износа икономически нерентабилен за повечето производители.

В тази ситуация бе задействана схемата на т.нар. „скрит флот“ – практика, позната от световната търговия с нефт под санкции, но модифицирана за превоз на насипни товари (зърнени храни, руда) и горива. За целта се използват предимно по-стари сухогрузи, записани под флагове за удобство (Панама, Белиз, Камерун, Коморски острови), чиято собственост е прехвърлена на новорегистрирани офшорни дружества в ОАЕ, Турция или Маршаловите острови. Тези съдове често плават с изключени AIS предаватели (Automatic Identification System) или използват техники за фалшифициране на GPS координатите (spoofing), за да прикрият реалните си пристанища на товарене и разтоварване.