Пак шамар за ибрик Гюров: Бербатов му би дузпата и го остави да потъва сам! Звездата го натри по носа и избяга от кандидатпрезидентския му цирк.
Най-голямата футболна икона на съвременна България Димитър Бербатов заби безпощаден словесен и морален шут в лицето на Андрей Гюров точно когато кандидат-президентът се готвеше за грандиозен триумфален старт на кампанията си за вота на 25 октомври! Докато в партийните централи на „Продължаваме промяната“ и „Да, България“ се чертаеха фантасмагорични планове за бляскаво присъствие и лъскави плакати с лика на Бербо, истината избухна като тротилова шашка. Легендата на „Манчестър Юнайтед“ категорично, ледено и безапелационно е отрязал мераците на Гюров да го вкара в инициативния си комитет, който трябваше да издигне банкера за държавен глава.
Ексклузивната сензационна бомба, потвърдена първо пред „Свободния информационен канал“, свали напълно маските на фалшивата идилия между двамата. Оказва се, че около бившия служебен премиер не просто не мирише на победа, а цари задушаваща атмосфера на предателства, тежък крах и паническо бягство на всеки, който някога е имал неблагоразумието да се докосне до неговата власт.
А как само започна всичко между тях! В края на февруари Андрей Гюров изглеждаше като човек, хванал Господ за шлифера. Седнал удобно в креслото на служебен министър-председател, той търсеше отчаяно бърз обществен рейтинг, използвайки държавния апарат за евтин блясък. Решението му тогава се стори гениално – назначи Бербатов за свой официален съветник по въпросите на младежта и спорта.
Тогава Бербо, воден от наивната си вяра, че може безкористно да помогне на българските деца и спортните федерации, прие поста абсолютно безвъзмездно. Не взе нито една стотинка от парите на данъкоплатците. Позираше пред камерите в Министерския съвет, говореше за големи национални каузи, подготвяше анкетни карти за базите, организираше срещи с ученици от Бургас и дипломатично хвалеше ангажираността на премиера към спортната сфера.
Само че зад парадната фасада на „Дондуков“ 1 е врял истински ад. Още в разгара на пролетта Бербатов е осъзнал горчивата истина: че е използван единствено и само като удобен параван за пред медиите и луксозен пиар трофей, с който Гюров да си прави селфита и да се хвали пред партийните си кукловоди. Реалните експертни предложения за мащабни реформи, анализите и визията за спасяване на българския спорт са били безцеремонно хвърлени в коша за боклук, потъвайки в бездънната чиновническа бюрокрация.
Отношенията между Бербатов и Гюров са станали толкова напрегнати и непоносими, че според вътрешни свидетели комуникацията им в края на мандата е била сведена до ледено мълчание и служебни кимания. Още при публичния си отчет през май Бербатов пусна първата отровна стрела, заявявайки сухо и подчертано: „Спортът е надпартиен. Той е национална кауза.“ В превод от дипломатичен език посланието към Гюров беше кристално ясно: „Не ме замесвайте в мръсните си партийни игри, с този цирк приключихме дотук!“
Когато обаче партийният апарат на ПП и ДБ официално номинира Гюров за битката за президентството, в щаба му е настъпила истинска еуфория. „Ще сложим Бербатов начело на инициативния комитет! Народът го обожава, с него начело ще оберем всички овации!“, потривали ръце неопитните пиари.
Изпратените до Бербатов емисари обаче са били посрещнати като неканени гости в буря. На наглото предложение звездата да застане рамо до рамо с Гюров и да агитира за него от сцените, голмайсторът е реагирал с хладен, презрителен и унищожителен отказ. Според вътрешни разкрития, стигнали до „Свободния информационен канал“, думите на легендата са били като студен душ за щаба: никакво участие, никаква подкрепа, никакво замесване на името и авторитета му в предварително загубена и компрометирана битка.
За Бербатов, който с десетилетия гради световно признание, ръководи безупречна фондация за талантливи деца и пази авторитета си ревниво, обвързването с провален кандидат е равносилно на публично самоубийство. Футболният идол просто би дузпата на амбициозния банкер и го остави да се оправя сам в блатото, което сам си сътвори.
Отказът на Бербатов обаче не е просто каприз на една спортна звезда. Той е част от по-голям кошмар, който доказва пълната несъстоятелност на Гюров като фигура и лидер. Погледнете фактите – всеки човек със собствено мнение, авторитет и тежест, който е работил с него по време на служебното му правителство, днес бяга с писъци и се отрича от него!
Най-фрапантният, комичен и същевременно унизителен пример дойде директно от неговия собствен министерски кабинет. Бивш заместник-министър на Гюров не просто отказа да го подкрепи на изборите, ами демонстративно, с гръм и трясък, сам се кандидатира за президент! Да те предаде собственият ти заместник, с когото до вчера си делил една заседателна маса и си правил правителствени съвещания, е най-тежката присъда за лидерските качества на Гюров. Това не е просто политически удар – това е открита подигравка, показваща какво наистина мислят за него хората, които са го виждали отблизо без маска и грим.
Разочарованието сред експертите в администрацията е всеобщо. Говореше се за експертност, за нов морал, за прозрачност. В действителност се оказа, че стилът на управление е бил диктат на посредствеността, фаворизиране на послушни фигуранти и тотално пренебрежение към професионализма. Сега, когато палачинката се обърна и на Гюров му трябват влиятелни лица, за да го спасят от позорно нисък резултат на 25 октомври, се оказва, че никой не му вдига телефона. Списъкът с авторитети, готови да се изложат заради него, е кръгла нула.
И на фона на тази пустиня от липсваща подкрепа, кого намери Андрей Гюров, за да му пази гърба? Един-единствен верен спътник: Георги Кандев, обявен за негов кандидат за вицепрезидент.
Но дори сред най-заклетите поддръжници на коалицията изборът на Кандев предизвиква искрен смях и съжаление. Политически анализатори и вътрешни наблюдатели са безпощадни в диагнозата си: предвид печално ниския му интелектуален багаж и липсата на всякаква собствена харизма, Кандев прилича на класическа панаирска мечка! Където му кажат началниците да застане – там отива. Каквото му наредят да каже – това повтаря. Без собствена тежест, без лидерски плам, без капка воля. Той стои до Гюров единствено защото е готов на всякакво унижение в името на чиновническата си кариера. Никой разумен избирател не вярва, че подобен послушен фигурант може да донесе гласове. Но истината е брутална: Гюров просто нямаше избор, след като всички смислени и авторитетни хора му обърнаха гръб.
Броени седмици преди изборите на 25 октомври истината лъсна пред целия народ. Илюзиите рухнаха, фалшивите пиари се спукаха като сапунени мехури, а зад кулисите на кандидат-президентския щаб цари панически страх.
С отритването от страна на Димитър Бербатов надеждата за престиж и широка гражданска подкрепа беше окончателно погребана. С отцепването на собствените му министри беше доказана управленската му несъстоятелност. А с лансирането на безгласни фигуранти беше сложен окончателният печат върху една обречена кампания. Корабът на Андрей Гюров не просто потъва – той се разпада на парчета, докато Димитър Бербатов и всички разочаровани наблюдават от брега предизвестената изборна катастрофа.
Post Comment