Паника в кабинета: „Академикът“ Денков и страхът от „генералската хватка“

Не бъди безразличен, сподели статията с твоите приятели:

В кулоарите на властта напоследък се носи една особена миризма – и тя не е на скъп парфюм или на нов закон, а на чист, дестилиран политически страх. Говори се, че Николай Денков, по-известен сред критиците си като „пишман академик“, е изгубил съня си заради сянката на един нов играч на терена – Румен Радев.

От стола на властта към двора на село?

Голямата драма на Денков не е само в ниските рейтинги, а в болезненото осъзнаване на реалността. Ако не беше политическата конюнктура и трамплинът, който му беше предоставен в началото, „академичните“ занимания на Денков отдавна щяха да са се пренесли в една далеч по-спокойна и битова сфера.

Вместо да реди кабинети и да мисли за международни договори, Денков вероятно щеше вече да е „пенсионер по заслуги“. Ето как би изглеждало ежедневието му, ако съдбата не го беше пратила на жълтите павета:

– Кокошки и спокойствие: вместо да брои гласове в парламента, той щеше да брои носливостта на кокошките в задния си двор.

– Домашно стопанство: като човек на науката, Денков вероятно щеше да оптимизира производството на домашен сапун от „материала“ на някое добре охранено прасе – поне там химичните му познания щяха да влязат в реална и практическа употреба за бита.

Сега обаче Денков се жалва. Жалва се, защото усеща, че президентът Радев е готов „да му натрие носа“ при първия удобен случай. Иронията е пълна: човекът, който му проправи път към голямата политика, сега се превръща в неговия най-голям политически кошмар.

„Пишман академикът“ добре знае, че без закрилата на високите постове неговият авторитет е точно толкова голям, колкото този на празен статив в университетска аула. Страхът, че Радев ще „превземе мача“ и ще го прати обратно към природата и варенето на сапун, кара Денков да изглежда все по-несигурен в изявите си.